Читать «Споделен сън» онлайн - страница 57

Той полежа неподвижен известно време, усещайки гладкото, нежно и топло тяло на Даяна до себе си. Никак не му се искаше да става от леглото, но трябваше да довърши книгата сега, когато всичко в главата му беше толкова открояващо се и силно.

Почака още малко, обмисляйки подробностите на сцената и тихичко се измъкна от леглото. Посегна към дънките си. Погледна към спящата жена в леглото и се поколеба. Опита се да не мисли за това, което му беше казала по-рано вечерта в пристъп на емоционална буря.

Мъжете можеха да полудеят, само докато разсъждават върху истинския смисъл на емоционалните пристъпи на жените.

Спектър се надигна и тихо го последва по коридора до входната врата.

След няколко минути Колби се взираше в светлия екран на компютъра, а пръстите му бързо се движеха по клавиатурата.

„Ревът на водата беше нескончаемо кресчендо от звуци. Той изпълваше целия свят и елиминираше всяко нормално, разумно и рационално нещо. Той се намираше в друга вселена, в друго време и място и трябваше да играе по нови правила, за да оцелеят и тримата — той, жената и нероденото дете.

Гранитът беше хлъзгав. В заплашителната тъмнина водата, която пълзеше навсякъде, изглеждаше черна като огряна от луната кръв, и злокобно блестеше. Банър се катереше с мъка нагоре по тясната, наклонена пътека към входа на пещерата. Не чуваше нищо, освен гърмящия рев на водата. Не виждаше нищо, освен надвисналата сянка на хлъзгавите скали, които скриваха пещерата.

Не можеше да рискува да запали фенер. Не можеше да поеме риска да предупреди злия демон, който чакаше в пещерата.

Един повей на вятъра изпрати в лицето му водни пръски и го заслепи. Той разтърка очи с ръкава на прогизналата си риза и се придвижи още няколко стъпки напред.

Изведнъж с ръце напипа празно пространство и замръзна на място. Той стоеше пред огромната зейнала паст на пещерата. Взря се в тъмната бездна, долавяйки тихия зов на вътрешната пещера. Там го чакаше тя. Трябваше да се добере до нея. Но първо, трябваше да премине край онова, което я заплашваше.

След всичките тези годни той най-после щеше да узнае истината. Но вече не беше сигурен дали иска да знае отговора.“

— Колби?

Той се стресна от гласа на Даяна. Извърна се и я видя да стои до бюрото, увита в халата си. На лицето й се отразяваше слабата светлина от екрана на компютъра и той забеляза тревогата в очите й.

— Здравей, скъпа. Не исках да те будя. Дойдоха ми разни идеи за завършек на книгата и си помислих, че е добре да ги напиша, докато са пресни в съзнанието ми.

— Предполагам, че професионалният писател трябва да се възползва от изблиците на вдъхновение, когато го споходят. — Тя се приближи.

— Изблиците на вдъхновение са дяволски рядко нещо в тази работа. — Той леко се усмихна. — Използваш ги, ако имаш късмета да те осенят.

— Не са ли в теб през цялото време? Не е ли това творческият процес?

Той поклати глава.