Читать «Фаетон» онлайн - страница 82

Пеев стисна зъби — не е ли това и сега слабото място, ахилесовата пета на тоя компютър? Общението с лилавите полуроботи? Уязвимостта на радиовръзката?

Наистина той мразеше победителите. Ала сега, когато бяха застрашени близките му, човечеството, трябваше да се примири и с тая роля — да бъде победител.

Биокомпютърът не спираше:

— Тогава Свръхразумът създаде „дистанционния детонатор“, както бихте го наименували вие.

— Това какво е?

— Апарат, способен с радиоизлъчванията си да се вмесва в електронните устройства на всички оръжия. Целият заряд на свръхмощния му акумулатор се изчерпва в един-единствен импулс, достатъчен да ги задействува, като предизвика самовзривяването им още на стартовите им установки, в самите им бази и по този начин не само да ги обезвреди, ами да стовари цялата им разрушителна сила върху собствената им страна. Убеден в своето превъзходство, Свръхразумът реши да нанесе първия удар. Изненадващо. Печели този, който атакува.

Пеев неволно сравни тая мисъл с основното правило на всяка армия: „Атаката е най-ефикасната отбрана.“ И на Земята войнолюбците от всички времена са бързали с първия удар, прикривайки го с по-приемливото прилагателно „превантивен“.

Високоговорителят добави:

— Свръхразумът прецени. Никой от враговете нямаше да оцелее. След като обезлюдеше по тоя начин целия континент, той щеше да го засели с излишните индивиди от народа на Свръхразум Първи.

— А остатъчната радиация? — пресече го биологът.

— Разумните са устойчиви срещу нея. За разлика от земните същества.

— Всъщност не всички. И тук се срещат изключения. Например бактериите, които си живеят отлично дори в атомен реактор.

Гласът от радиоприемника отново заговори:

— Ведно с определения персонал Свръхразумът излетя с построената за целта ракета в стационарна орбита около планетата, откъдето включи дистанционния детонатор. И еднократният му импулс задействува всички атомни и кваркови оръжия. Не предвиди две неща. Първо — в неговата програма не бяха заложени способностите за предугаждане чуждите намерения — това, което наричате интуиция.

Интуицията се ражда в подсъзнанието — помисли си Пеев. — А компютърът е лишен от подсъзнание. Той е чисто съзнание. У него всичко е категорично ясно, всяка информация — винаги на разположение при всяко поискване.