Читать «Фаетон» онлайн - страница 43

Тъй или иначе, животът се е зародил. И веднага задействувал механизмът на еволюцията. Всъщност той е действувал още преди това. Всичко, станало след Големия взрив, е все еволюция. От Нищото към Нещото, от космичния прах към галактиките, от звездите към планетите, от най-простите елементи към най-сложните, от водорода към менделевия и нобелия, както и тия с още по-големи атомни номера, от веществата към съществата. Дали навсякъде е така? Два елемента господствуват: въглеродът в живата природа, силицият — в неживата. А иначе тъй близки по своите свойства, може би тъкмо поради това антагонисти.

Еволюция! Но и при нея напредъкът не е равномерен, и при нея има скокове. Изглежда, все във връзка със закона за симетрията. Първата форма на живота е кълбовидна с безброй плоскости на симетрия, каквато се среща при коацерватните капки и свободно плаващите микроорганизми. Следващата е радиалната: растенията, актиниите, медузите. И третата — билатералната, свойствена на движещите се по своя воля животни, с една плоскост на симетрия, най-висшата.

А дали тя ще се окаже последна? Защо да не допуснем, че тая тенденция ще продължи и нататък — към асиметрията? Без никаква плоскост на симетрия, каквато е най-сложната молекула, спиралата на дезоксирибонуклеиновата киселина. И както поначало е устроен човешкият мозък — двете полукълба с различни функции.

Прекъсна го гласът на Джалонг:

— Туан, радиото спря.

Биологът забърза към огнището:

— Как така е спряло?

— Ей тъй, свиреше и изведнъж — нищо! Оглуша.

Пеев вдигна апарата, превъртя бутоните нетърпеливо.

Нищо! Всички станции мълчаха.

Само някакво слабо пропищяване при смяната на вълните.

Значи батериите не са изтощени.

Тогава антената?

Но и тя в ред.

Какво друго?

Сега, в тая тъмнина, не можеше и да мисли за разглобяване, та да дири повредата.

Тогава, кой знае защо, тъкмо в тоя миг Пангу рече:

— Виж какво, туан! Щом има много хора, и аз ще дойда при Белия вир. С много хора злите духове не са страшни.

Даяките, вече готови за сън, се надигнаха разсънени.

— Какви духове? — запита Джалонг.

И преди Пеев да му даде знак, че не бива да издава тайната им, Пангу заразправя най-изчерпателно за всичко, което бе видял, като се почне от съществото, което го бе гонило по клона на каури, та се свършеше с подобните на него духове, които бяха убили глигана ей тъй, без да го докоснат.

Слушателите му останаха мълчаливи няколко минути, слисани от чутото. Макар да живееха и да се препитаваха далеч от родните си села, суеверието бе пуснало яки корени в душите им. Бяха научили само това: в града има лоши хора, в джунглата — зли сили. И едните, и другите трябва да отбягваш!