Читать «Фаетон» онлайн - страница 2

Сега му оставаше да достигне буцата, да я откърти, после да се върне по обратния път.

Пое, без да се двоуми.

Но чудно. Дамар не се ражда върху сух клон. А тоя беше съвсем изсъхнал. Листата му пожълтели, сгърчени, все още висяха на дръжките си.

Не беше виждал такова вехнене.

И усети нещо, сякаш някой духна в тила му. Подуши странна, непозната за джунглата миризма.

Обърна се. И застина в ужас.

Към него приближаваше нещо. НЕЩО! Какво всъщност: животно или растение? Такова не бе срещал през живота си. А той уж познаваше всичко в околността. Нали тук бе роден, нали тук бе израсъл?

Това НЕЩО достигаше до пояса му — някак безформено с особени, несходни израстъци. И с невиждана виолетова козина, обрасла цялото му тяло.

Впрочем нямаше време да го наблюдава, да го разучава, да преценява.

Страхът сковаваше гърлото му.

Щом не му е познато — значи…

Толкова му бяха втълпявали и християнските мисионери, и мохамеданските, че няма горски духове.

Няма, ама когато си на сигурно, в селото, сред много хора.

Какво щяха да кажат, ако се озовяха на неговото място? Ако и към тях настъпваше такова страшно полуживотно-полурастение. И сякаш го разглеждаше през трите, наредени едно под друго съвсем различни топчета — все едно очи, подобни на фотографски обективи. И го облъхваше с противната си миризма, от която му се гадеше.

Пангу заотстъпва заднишком по клона, все по-бързо към все по тънките вейки.

А виолетовото страшилище — и то подир него.

Внезапно клонът проскърца, после, преди катерачът да направи опит за спасение, се прекърши с трясък.

Пангу не беше страхливец, не затвори в уплахата си очи. Дори така, в летежа надолу, продължи да преценява.

Мигновено, по-бързи и от мисълта, ръцете му се вкопчиха в изпречилия се клон на дървото, по което се бе изкатерил. Клонът, то се знае, не издържа, отчекна се, сгромоляса се и той с него. Но нали вече бе омекотил удара?

Ей така, в пропадането си, човекът зърна животинското множество, което досега дори не бе забелязал. Наистина джунглата е бедна на дивеч, но само на земята. Богатството й е горе, по дърветата, скрито сред непрогледния гъсталак. Разлетяха се гълъби, нектарки, сови. Безшумно, като книжни лястовички, се пръснаха по всички посоки летящи жаби и дракончета. Разбягаха се маймуни макаки. Едра хвърката катерица в последния момент отскочи от падащия клон и планирайки почти хоризонтално, се хвана за съседното дърво, последвана от малките си — в истински парашутен десант.

Не му остана време да види повече.

Клонът, за който се бе вкопчил, се стовари върху земята — и за негово щастие тъкмо тъй, както трябваше, с най-тънките вейки напред и те като пружина омекотиха съвсем удара.

Когато се опомни, Пангу се видя паднал върху пръстта, но в пълно съзнание.

Оставаше да провери дали са здрави и костите му.

Размърда ръце. Нищо особено — ръце като ръце. Надигна се да стане — стана. Ех, позалиташе малко, но нали стана?