Читать «Полетът на Нощните ястреби» онлайн - страница 152

За щастие въпросът с наследството бе уреден без спорове. Всички бяха съгласни, че Сезиоти ще управлява, а Дангаи ще е дясната му ръка.

— Уважаеми лордове и командири — каза Сезиоти. — Утре започва официалният траур за дядо ми. Въпреки това, което се случи тази нощ, той управлява справедливо и разумно почти век.

Въздъхна тежко и Пъг разбра, че напълно усеща тежестта на шестдесет и едната си години.

— Ние трябва да прегърнем наследството му и да управляваме също толкова разумно — Сезиоти огледа присъстващите. — Моля ви да се върнете по домовете си и да кажете на всички, че в Кеш всичко е наред.

Постепенно лидерите на Империята напуснаха помещението. Турган Бей махна на останалите да излязат през вратата зад трона. Последен тръгна Сезиоти, лицето му бе тъжно.

Докато вървяха по коридора към императорските покои, към него се приближи Накор.

— Съжалявам за дядо ви, ваше величество. Той беше добър човек.

Сезиоти се изненада.

— Спомням си те! Но… тогава бях още момче…

— По-стар съм, отколкото изглеждам — засмя се Накор. — Аз дадох на баба ви малкия сокол, за да може имперската традиция да продължи.

Императорът погледна Турган Бей и той кимна.

— А този кой е? — попита Сезиоти, когато стигнаха до покоите му. Пред тях пазеха мъже от Вътрешния легион вместо убитите гвардейци.

— Това е Бек — отвърна Накор. — Той идва с мен.

— Къде? — попита Ралан.

— Тази нощ вкъщи, а после някъде другаде.

Бек кимна, сякаш думите на Накор обясняваха всичко.

Пъг се обърна към Магнус.

— Иди с Накор и проверете следите от смъртния разлом западно от Маладон. Ако Варен е избягал отново, трябва да разберем къде е отишъл.

— Добре, татко.

Пъг го спря с леко докосване по рамото.

— Справи се добре, сине. Гордея се с теб.

Магнус се усмихна.

— Благодаря — след това се обърна към Накор и Бек. — Нощта е млада и ни чака работа.

След секунда тримата изчезнаха.

— Татко, момчетата са с Чезарул и трябва да ида при тях — каза Калеб и погледна многозначително. Искаше да се махне. Пъг много добре го разбираше: колкото по-малко агенти на Конклава останеха да обясняват, толкова по-малко лъжи трябваше да измислят.

— И ти се справи добре — каза той на втория си син.

Турган Бей беше свикал съвещание в императорските покои, с достатъчно храна, вино и ейл за двеста души. Повечето слуги се бяха разбягали, но най-верните бяха останали.

— Ваше величество, ще накарам да подготвят покоите за семейството ви до няколко дни — обясни Пазителят на цитаделата.

— Не бързам — отвърна Сезиоти. — Добре ми е и в моите. Тези стаи може и да са пригодени за един старец и множество момичета, но жените ми ще искат някои промени.