Читать «Полетът на Нощните ястреби» онлайн - страница 151

Всички се бяха разбягали и Бек виждаше сблъсъка между мъжа на подиума и тримата долу. Около тях почна да се спуска някакъв течен черен мрак и Накор вдигна ръка, сякаш да го прогони.

Нещо невидимо ги пазеше от черните пламъци.

— Трябва да побързаме — каза Накор и махна към трона. — Не мога да издържа дълго. Това е труден трик.

Мъжът на трона пищеше истерично и сипеше вълна след вълна унищожителна енергия към тези долу. Само Пъг, Миранда и Магнус се бяха изправили срещу него и опитваха с всички сили да предпазят останалите.

Накор продължи да държи едната си ръка нагоре, а с другата потупа Бек по рамото.

— Убий го, моля те.

Младежът се усмихна, пристъпи напред и прободе обладания император в гърба.

Внезапно черните пламъци изчезнаха и настъпи тишина. Варен стоеше неподвижно, с отворена уста, и гледаше смаяно.

— Пак ли? — каза магьосникът и погледна щръкналото от корема му острие. Бек издърпа меча си и Лесо падна напред.

Тялото му потръпна.

— Назад! — каза Накор и дръпна Бек.

Чу се ужасяващ писък, като от гняв, трупан десетки хиляди години, и мнозина запушиха ушите си. От тялото изригна заслепяващ зелен пламък и заедно с него малка нишка енергия, която се издигна в небето и изчезна на североизток.

Настъпи нова паника, защото оцелелите побързаха да напуснат площада. Когато Пъг стигна до Каспар и принцовете, около тях бяха останали само шепа верни войници.

— Какво беше това? — попита Миранда.

— Смъртният разлом на Варен според мен — каза Пъг. — Нали, Накор?

— И аз така мисля — отвърна исаланецът.

— Какво значи това? — попита Магнус.

— По-късно ще ти обясня — рече Пъг. — Сега важното е, че Велики Кеш е в безопасност и че Варен изчезна завинаги.

Миранда не изглеждаше щастлива, но кимна.

— Ваши височества, добре ли сте? — попита Турган Бей, който се бе приближил до принцовете.

— Добре сме — отвърна Сезиоти и застана до брат си. — Дядо ни?

— Той е умрял преди година — отвърна Каспар. — Онова невероятно възстановяване от смъртно легло е бил магьосникът Лесо Варен, който е обсебил тялото му. Варен се опитваше да разпали кървав конфликт.

— Защо? — попита по-възрастният принц.

— Ваше височество, нека да отидем в Галерията на лордовете и командирите и да обясним събитията пред колкото се може повече хора — каза Пъг. — Имаме много работа.

— Като за начало трябва да решите как ще управлявате Империята — каза Каспар на принцовете.

Магнус бе прегърнал майка си.

— Елате в двореца — каза Пазителят на цитаделата. — Трябва да възстановим реда възможно по-бързо.

Влязоха при стотина нетърпеливи благородници. Още стотици вече прииждаха в Галерията.

— Чуйте думите на императора! — провикна се Дангаи. — Чуйте думите на Сезиоти, Онзи, който е Кеш!

— Е, поне няма да се тревожим за този проблем — прошепна Миранда в ухото на съпруга си.

— Само че има други — въздъхна Пъг.

— Нима не е така винаги?

Стотици кешийски благородници с нямо учудване слушаха историята на Пъг. Сезиоти седеше на трона. Дангаи беше от дясната му страна, а Миранда, Калеб, Накор и Бек малко по-встрани, вляво.

Пъг беше в центъра на арената и гледаше към надвисналите галерии. Говореше бавно и спокойно и се мъчеше да обясни за вековната си борба с Варен. Разбира се, внимаваше да не разкрива твърде много за Конклава. За благородниците звучеше така, сякаш малка група магьосници са издирили ренегат от своите и са го премахнали. Мнозина едва ли щяха да повярват на историята, ако сами не бяха видели финала. Сега бяха готови да приемат всичко, стига редът да се възстанови бързо.