Читать «Африканерът» онлайн - страница 4

— Да, защото точно сега ще е най-лесно. Тя е дъщеря на Панда.

— Дъщеря на Пан… Панда? Възможно ли е, сър? Какво ли ще каже Дингаан, ако го научи!

— Той ще го научи, а ние ще извлечем големи изгоди от това. Ти каза, че бил заел проходите, за да се нахвърли върху бурите.

— Така е, знам го със сигурност.

— Дотам има само половин ден път. Ще издържат ли конете ездата?

— Определено, те са още доста бодри, сър!

— Пит ван Холмен е на лов. Забеляза ли някаква прислуга?

— Не. Хората трябва да са при стадата.

— Аз също мисля, че двете жени са сами. Няма да изчакваме връщането на другите. Кучетата са вързани и няма защо да се страхуваме от тях. В конюшнята има коне. Ще вземем един за момичето. Жената ще вържем. Напред, да не губим време!

Двамата мъже изчезнаха в къщата. Само след минута-две се разнесе крясък… още един… Хоблин се появи отново, влезе в конюшнята и изкара един кон. Рафли също излезе. Носеше в ръцете си една пристегната в одеяло фигура. Тя беше вързана върху животното и похитителите се отдалечиха в тръс.

2. Разплатата

Изворната вода на Клаарфонтайн напояваше една широка падина, пищно обрасла с различни видове оксалис и пеларгония, и се съединяваше с един поток, който се спускаше от височините. Там една от толкова редките в Капланд гори протягаше към небето своите исполински смрадливи^[2] и жълти дървета.

На една поляна сред тази гора стояха трима мъже. Единият от тях беше кафър. Той трябва да бе направил близко запознанство с цивилизацията, защото не носеше оръжията на своите племенни родственици, а рур — опасната, сигурна пушка на холандските колонисти — и островръх, леко закривен нож, който е еднакво удобен и за мушкане, и за сечене. Облеклото му беше полуевропейско, но пригодено за скитническия живот, на който бе обречен прокуденият син на страната. Другите двама бяха бури, това си личеше от пръв поглед.

По-възрастният не беше висок, но необикновено плещест и със солидно телосложение. Сигурно беше давал отпор на всички несгоди на един суров и изпълнен с опасности живот и имаше вид на човек, когото никакви трудности не могат да разколебаят от веднъж взетото решение.

По-младият едва ли наброяваше много над двайсетте, но тялото му беше с истински херкулесови пропорции, а наметнатата върху плещите кожа от пантера повишаваше войнственото впечатление, което неговата внушителна външност създаваше.

Тримата мъже бяха Панда — зулуският княз, Питер Ойс — бурският предводител, и Пит ван Холмен от Клаарфонтайн. За всеки външен човек последният бе излязъл на лов, но отсъствието му бе свързано единствено с току-що приключилите обсъждания.

— И тъй, Панда е мой приятел — рече Ойс — и няма да наруша своята дума?

— Панда ще сдържи онова, което е казал — отговори кафърът. — Дингаан го прогони от неговия крал, затова той застана начело на храбрите мъже финго и още днес ще потегли с тях към клисурите на Куатламба, както обеща!

— И колко племена ще тръгнат с него?

— Амафенгу, амабака и амаваци. Ще дойдат също зебемби, латонга и амахута от земята Зофала, които само чакат пратениците на Панда, за да смажат предателя Дингаан.