Читать «Заложница на съдбата» онлайн - страница 23

С мрачен хумор Джослин осъзна, че току-що бе пристигнала зълва й, която очевидно не бе очарована от неочакваната гледка. Сали Ланкастър се оказа дребничко, слабо и жилаво създание, почти безнадеждно плоско, с черна коса, стегната в строг кок. Безрадостната й сива рокля беше затворена до врата, а по лицето й бе изписан израз на открито неодобрение. Обаче очите й бяха красиви, макар че в момента от тях изхвърчаха гневни искри.

— Вие трябва да сте госпожица Ланкастър. Аз съм лейди Джослин Кендъл. Или по-скоро лейди Джослин Ланкастър. Както без съмнение сте се досетили, ние с вашия брат току-що се венчахме.

— Дейвид! — извика новодошлата жена, не смееща да повярва на ушите си.

Той протегна ръка към нейната.

— Сали, не се притеснявай! Всичко е наред. По-късно ще ти обясня.

Може би благодарение на братското ръкостискане или на спокойното изражение на лицето му, Сали започна да се успокоява и дори се огледа наоколо. Сега вече не напомняше на демон на отмъщението, а само на изтощена жена, малко по-възрастна от самата Джослин, с нотка на отчаяние в погледа си.

Джослин се обърна към лакея си:

— Морган, моля те, погрижи се за шампанското.

Хю бръкна в кошницата, извади бутилката и чашите. Напълни ги с пенливата течност и ги поднесе на присъстващите, с което веднага се стопи напрежението, надвиснало в стаята. Дори Сали прие предложената й чаша, макар че все още напомняше на бомба, готова да експлодира.

Джослин осъзна, че сега бе моментът за сватбения тост, но при тези обстоятелства би било гротескно да покани някого да пожелае дълги години живот и здраве на младоженците. За щастие капитан Далтон влезе в ролята си на кум, надигна чаша за двамата младоженци, но замря за миг, като че ли се съмняваше дали няма да се разклатят патериците му.

— За Джослин и Дейвид. Още първия път, когато ви видях заедно, разбрах, че сте родени един за друг.

Само Джослин и Дейвид разбраха горчивата ирония на тази наздравица.

След като гостите отпиха от чашите си, Дейвид отново вдигна своята за следващия тост, като го произнесе отчетливо, въпреки отпадналия си глас:

— Да пием за приятелите — както за присъстващите, така и за отсъстващите.

Всички надигнаха чашите си и в стаята за малко се възцари празнична атмосфера. Джослин изгледа предпазливо Сали Ланкастър и въобще не се изненада, когато младата гувернантка наруши тишината с престорено дружелюбния си тон:

— Лейди Джослин, имате ли нещо против да разменим няколко думи навън?

Джослин неохотно я последва. Неизбежно бе, рано или късно да започне деловите си отношения с новата си зълва, която очевидно бе лесно обидчива, така че в момента ще е по-разумно да й обясни ситуацията, вместо да измъчи Дейвид с това задължение. Той вече се бе уморил, защото отпи съвсем малко от шампанското.

Щом двете жени се озоваха в коридора, Сали веднага затвори вратата, преди да попита сърдито: