Читать «Заложница на съдбата» онлайн - страница 13

— Търся капитан Ричард Далтон от 95-и стрелкови полк. В това отделение ли е настанен?

— Надолу по коридора. — Докторът махна неопределено с ръка назад и се отдалечи преди тя отново да го поразпита.

Примирена, че ще се наложи да търси стаята наслуки, Джослин отвори първата врата. Усети зловонна миризма и побърза да се отдръпне. Леля й Лора, която навремето се бе грижила за ранените войници в Испания, веднъж й бе описала какво представлява гангрената, но действителността бе много по-ужасна от онова, което Джослин можеше да си представи. За щастие неподвижната фигура в леглото не бе мъжът, когото тя търсеше.

В следващите стаи имаше или празни легла, или ранени, които бяха твърде зле, за да забележат присъствието й. Не откри капитан Далтон. Притеснена и уплашена, младата жена отвори последната врата в коридора. Няколко фигури се бяха надвесили над маса, върху която лежеше мъж. Проблесна скалпел, последван от смразяващ кръвта вик.

Джослин затръшна вратата и се затича към другия край на коридора. Мислеше, че лесно може да открие своя приятел. Вместо това бе станала свидетел на най-жестоките страдания, които бе виждала.

Очите й се замъглиха от сълзи и тя не видя мъжа, докато не се блъсна в него. Чу се звук от падащо дърво и в следващия миг силна ръка я сграбчи. Младата жена ахна и едва сподави вика си.

— Съжалявам, че се изпречих на пътя ви — изрече един тих глас. — Бихте ли ми подали патерицата?

Джослин преодоля уплахата си и се наведе, за да вдигне патерицата, паднала на пода. Изправи се и я подаде.

— Капитан Далтон! — възкликна тя с облекчение. — Толкова се радвам да ви видя!

Ричард Далтон бе млад мъж с кестенява коса, среден на ръст и с лешникови очи, подобни на нейните. Макар че лицето му бе изпито от умора и болка, усмивката му бе топла и приятелска.

— Изненадахте ме приятно, лейди Джослин. Какво ви води в това ужасно място?

— Вие. Разбрах от леля си Лора, че сте тук. — Погледна тъжно към патериците. — Не исках да ви нараня.

— Едва ли сблъсъкът с красива жена не може да ме нарани — увери я той. — Без колебание мога да заявя, че това бе най-хубавата случка за мен от седмици насам.

Любезният тон на Ричард й помогна да се окопити. Макар че между тях не бе имало дори опит за флиртуване, те винаги се чувстваха добре заедно. Може би именно заради това се бяха сприятелили.

— Леля Лора ви изпраща извиненията си, тъй като днес не й бе възможно да дойде, но ще ви посети вдругиден.

— Ще я очаквам с нетърпение. — Той внимателно помести патериците си. — Нали няма да ме сметнете за невъзпитан, ако седна? Прекалено дълго бях прав.

— Разбира се — смутено промълви Джослин. — Опасявам се, че никога няма да се превърна в ангел на милосърдието. Изглежда, че където и да се появя, създавам само затруднения и проблеми на хората около мен.

— Един от най-тежките проблеми във всяка болница е скуката, а вие явно умеете превъзходно да се справяте с него.

Капитанът се отклони към редицата от столове и маси за игри на карти в най-близката ниша край прозореца по протежението на коридора. Посочи с ръка към съседния стол и леко й кимна да се настани до него.