Читать «Алхимия на любовта» онлайн - страница 6

Къде прекарва той следобеда и какво става с него, из какви лъкатушни пътища блуждаят мислите му и в каква оранжерия цъфти душата му — това сигурно само ясновидците могат да кажат. Във всеки случай привечер, точно в уговорения час, Буби се изкачва бавно по широката каменна стълба на някакъв висок кооперативен дом, обръснат, напудрен и парфюмиран, спира се на площадката на четвъртия етаж и чете внимателно малките месингови табелки по вратите на всички апартаменти. Когато очите му съзират познатото име, той прави опит да преглътне сякаш някаква рибена кост, заседнала на гърлото му, ослушва се с десет чифта уши, които израстват мигом на носа му, на брадата му, по раменете му, по нозете му, след това протяга ръка към електрическия звънец и го натиска не дотам уверено. Но електрическият звънец си знае работата. Избръмчава той с всичка сила напук на тайнствения господин, който едва е докоснал копчето му, и почти в същото време някъде съвсем близо се чува тропот от съборен стол, после бърз шепот, после тичане по чорапи. Докато Буби разбере какво става, някакво око го стрелва през решетестата дупчица на входната врата, а ето че и самата врата се отваря широко и една слугиня, нагиздена и варакосана, се изпречва насреща му с празнична усмивка на лицето.

— Моля, тук ли е господин Потайников? — пита със задгробен глас Буби и сърцето му става мъничко като грахово зърно.

— Тука е, тука е, заповядайте! — отвръща живо слугинята, която, както изглежда, отгатва интимните намерения на непознатия гост.

Буби прекрачва прага и потъва в тясно полутъмно коридорче, където го лъхва мирис на кисело зеле, ала слугинята разтваря пъргаво втора врата и мирисът на киселото зеле изчезва. Сега гостът окачва шапката си на една закачалка с огледало, в което се поглежда крадешком, и влиза в един квадратен вестибюл със зелени стени, с тежък бюфет, с кръгла маса и с няколко пружинени кресла, покрити тъй безцеремонно с бели калъфи, че всяко от тях изглежда облечено в нощница.