Читать «Алхимия на любовта» онлайн

На мен, знаете, и досега още не ми е ясно защо светът е устроен така, че опашката на прасето например е завита на колелце, а пък опашката на лисицата си виси спокойно надолу и дори се влачи по земята. Не ми е ясно така също защо зъбите на негрите са бели като нашите, когато кожата им е черна като катран. Не ми е ясно, най-сетне, защо хората, които се обясняват един другиму в любов и са, тъй да се каже, съвсем ефирни в чувствата си, изпадат обикновено в такива едни делириумни състояния на душите, че решават да се оженят и да се превърнат, с извинение, в хайвани.

— Хей, приятелю, я си затваряй устата! Тая работа не е тъй проста, както си я мислиш!

Зная, бе братя, много добре ми е известно, че има неща неизбежни, чел съм нещичко и за кармата, години наред съм си блъскал главата над въпроса за семейното щастие, ала все пак едно ми се вижда необяснимо: как тъй човекът, койго до вчера е носил на любимата си букети от рози и е декламирал в коленете й разни там брилянтни поеми за луната, изведнъж започва да й носи спанак или вързана за показалеца си салата, да й подхвърля миризливия си чорап за кърпене и дори да я ругае, задето е счупила иглата на примуса?

— Е, туй вече минава всяка граница на приличието! Какъв е тоя бруталитет в изразните средства?

Защо, бе братя, защо се възмущавате от откровеността на автора, а не се възмущавате от спанака, от миризливия чорап и от примуса? Или ще речете: такива думи в литературата не се приказват. Моля, чакайте да се разберем. Че литературата да не е нещо седефено, да не е нещо като баклава или кадаиф? Ще си хапнеш, значи, едно парченце, ще ти стане сладко, после ще пиеш чаша вода и ще заспиш, така ли? Вярно е, има и такава литература, но тя е за библиофилите. Вие, живите любознателни люде, които клюкарствувате на всяка крачка и говорите на закрито всевъзможни мръсотии, ще продавате другиму тая ваша парадна естетика, а сега ще мълчите и ще слушате. Житейските въпроси трябва да се разглеждат малко медицински, сиреч — без срам и без стеснение. Няма какво да се лъжем и да играем кегелбан с благоприличието.

И тъй, имало едно време…

Не, така започват приказките. Чисто и просто, ще кажем:

Отначало уж всичко върви като по мед и масло. Струва ти се, че и задгробният живот няма да ти стигне, за да се обясниш в любов на тая, която обичаш и която сънуваш и денем с отворени очи. Шушукате си, знаете, със скъпата половинка най-нежни излияния, филтрирани през тройно копринено сито, гледате се с някакво божествено умиление и чувствувате, че не можете да живеете нито миг един без друг. На всичко сте съгласни, от всичко сте доволни. Няма никакви противоречия помежду ви, нито пък в характерите ви се забелязват каквито и да било различия. Като ви гледа човек, просто му се иска да подскочи от възторг. Радва ви се като на новоизлюпени пиленца. Ама и вие сте такива едни чистички, пухкавички, добрички — втора двойка като вас едва ли има на света. Брей, дявол да го вземе, разсъждава си страничният наблюдател, славно нещо било това любовта!