Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 99

Първото престъпление бе извършено в „Отел дю Нор“ — високата призма, разположена над устието на реката, чиито води имат цвета на пустинята. На 3 декември в тази кула (известна главно с това, че съчетава отвратителната белота на санаториум, номерираната еднаквост на затворническите килии и общия вид на заведение със съмнителна репутация) пристигнал делегатът от Подолск на Третия талмудистки конгрес — доктор Марчело Ярмолински, мъж със сива брада и сиви очи. Никога няма да узнаем дали му е харесал „Отел дю Нор“, приел го е с онова древно примирение, което му е помогнало да изтърпи три години война в Карпатите и три хиляди години гнет и погроми. Дали му стая на R етаж, разположена точно срещу луксозния апартамент, в който бил настанен тетрархът на Галилея. Ярмолински се навечерял, отложил за следващия ден разглеждането на непознатия град, подредил многобройните си книги и оскъдните си притежания в стенния шкаф и още преди полунощ изгасил лампата (според показанията, дадени от шофьора на тетрарха, който спял в съседната стая.) На 4-ти в единайсет часа и три минути предобед по телефона го потърсил един редактор от „Yiddische Zeitung“, но доктор Ярмолински не отговорил; намерили го в стаята му с леко обезцветено лице, почти гол под широка старомодна пелерина. Лежал недалеч от вратата, която водела към коридора; дълбока рана от кама зеела на гърдите му.

Два часа по-късно в същата стая сред журналисти, фотографи и полицаи инспектор Тревиранус и Льонрот спокойно обсъждаха случая.

— Няма какво да търсим под вола теле — рече Тревиранус и размаха дебелата си пура. — Всички знаем, че тетрархът на Галилея притежава най-красивите сапфири на света. Някой е искал да ги открадне и вероятно по погрешка е влязъл тук. Ярмолински се е събудил и крадецът се е видял принуден да го убие. Какво ще кажете?

— Възможно, но безинтересно — отвърна Льонрот. — Ще ми възразите, че на действителността не й се налага да е интересна, а аз пък ще ви контрирам, че действителността може и да е освободена от това задължение, но не и хипотезите. Във вашата импровизирана хипотеза огромна роля играе случайността. Пред нас лежи един убит равин и бих предпочел някое чисто равинско обяснение, а не въображаемите премеждия на измислен крадец.

Тревиранус се намръщи:

— Не ме интересуват „равинските обяснения“, както се изразихте, а само как да заловя негодника, който е намушкал този непознат.

— Непознат ли?! — възкликна Льонрот. — Ето събраните му трудове — и посочи високите томове, наредени в стенния шкаф. — „Защита на кабалата“, „Преглед на философията на Робърт Флъд“, буквален превод на „Сефер Йецира“, „Биография на Баал Шем“, „История на хасидите“, монография на немски върху Тетраграматона¹³², още една — за божествената терминология в Петокнижието.

Инспекторът ги погледна с уплаха, едва ли не с отвращение. После се разсмя: