Читать «Смърт и компас» онлайн - страница 350

243

Александър Афродизийски (11–111 в.) — древногръцки философ, един от най-авторитетните коментатори на Аристотел; Авероес е коментирал трактата му „За разума“; Хунайн ибн Исхак (810–873) — арабски учен, лекар, известен като преводач на Аристотел; Абу Бишр Матта (870–940) — арабски учен, един от най-големите логици на своето време, превел „Поетика“ на Аристотел — бел.прев.

244

Арабското название на мюсюлманските територии в Средновековна Испания, обединени в независим емират (по-късно халифат) със столица Кордоба — бел.прев.

245

Майката на Книгата — по думите на пророк Мохамед (Коран, 13, 39) небесен първообраз на Корана, който му се разкрил само отчасти — бел.прев.

246

Ал-Джахиз (775–868) — арабски учен, писател и теолог — бел.прев.

247

Гог и Магог — в есхатологичните митове на юдаизма, християнството и исляма войнствени антагонисти на „Божия народ“, които ще дойдат „в последните времена“ от север или от други покрайнини на населения свят; според ислямската традиция до деня на Страшния съд ги задържал железен насип, издигнат от Зу-л-Карнайн — бел.прев.

248

Християнска легенда, според която седем младежи християни от Ефес, преследвани от римския император от III в. Деций, се скрили в една пещера, където заспали и се събудили едва при управлението на император Теодосий II (V в.), поддръжник на християнството; в Близкия изток легендата е била известна още от V в. и е влязла в Корана (сура „Пещерата“), поради което спящите и тяхното куче Китмир са се сдобили с широка популярност — бел.прев.

249

Зухайр (530–627) — арабски предислямски поет; „Ал-Муаллакат“ („Наниз“) — сборник със седемте шедьовъра на седемте именити поети от предислямския период (сред които и Зухайр), съставен от Хаммад ар-Рауийя (694-772/775) — бел.прев.

250

Ибн Шараф (р. 1000 г.) — арабски поет и прозаик, живял в испанското селище Берха, провинция Алмерия — бел.прев.

251

Мигел Асин Паласиос (1871–1944) — испански арабист, изследовател на ислямския мистицизъм и преводач на арабска философия — бел.прев.

252

Надир Шах (1688–1747) — ирански шах, провеждал политика на централизация; завоевателните му войни довеждат до създаването на обширна империя — бел.прев.

253

Мухаммад Ахмад Махди (1844–1885) — вожд на освободителното движение в Судан, основал суданската Махдитска държава — бел.прев.

254

Рудолф Карл фон Слатин Паша (1857–1932) — австрийски генерал, воювал срещу Махди, негов пленник в продължение на 11 години; оставил книга със спомени за суданския период от живота си — бел.прев.

255

Ерман Зотенберг — френски арабист и преводач на „Хиляда и една нощ“ — бел.прев.

256

Сборник от закони на юдаизма; „Записки за обредите“ (Лидзи) — един от основните текстове на конфуцианството, влизащ в т.нар. Петокнижие — бел.прев.

257

През 30-те години на XX в. улица „Араос“ е била населявана от обеднялата средна класа — бел.прев.

258

Вид игра на карти, от която Борхес бил очарован заради онова съчетание от съдба и шанс, което според него ръководи както човешкия живот, така и игрите; посветил й е есе и две-три стихотворения; изразът „за мое нещастие“ подчертава неумолимата привлекателност на играта, явно разказвачът не може да устои да не влезе в кръчмата — бел.прев.