Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 18

— А къде е просветена Товиа? — объркано попита лейди ди Хюелтар.

— Доколкото знам, са я повикали по спешност при тежко болен някъде в околностите на Валенда. — Смущението продължаваше да подкопава усмивката му.

— Добре дошъл, просветен ди Кабон — натъртено рече Иста.

Ди Ферей се сети, че има задължения.

— Да, наистина. Аз съм кастеланът на замъка, ди Ферей; това е вдовстващата царина Иста…

Очите на ди Кабон се присвиха и той се взря остро в Иста.

— Вие… — прошепна той.

Ди Ферей не чу последното или се направи, че не го е чул, и представи братята ди Гура и другите дами според ранга им, довършвайки с известна неохота:

— А това е Лис, куриер на канцлерството.

Ди Кабон се усмихна бодро на всички присъстващи.

— Това никак не е редно — сигурно има някаква грешка, просветен ди Кабон — продължи в същия дух лейди ди Хюелтар, като хвърляше умолителни коси погледи на Иста. — Самата вдовстваща царина ще предприеме поклонението, за да помоли боговете за внук. Вие не сте… това е… не знаем дали… един свещен от ордена на Копелето и мъж при това… дали е най-подходящият, ъъ, човек, който да, ъъъ… — проточи тя в мълчалива молба някой, който и да е, да я извади от тези плаващи пясъци.

Някъде дълбоко в себе си Иста започваше да се усмихва. Каза спокойно:

— Грешка или не, сигурна съм, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Бихте ли ни направили честта да удостоите трапезата ни с присъствието си тази вечер, просветени, и да прочетете молитвата към боговете?

Той се усмихна широко.

— За мен е чест, царина.

Усмихнат и примигващ, той се настани на стола, който Иста му посочи, и погледна обнадеждено слугата, който мина покрай сътрапезниците с купата ухаеща на лавандула вода, в която да си оплакнат ръцете. После благослови предстоящата вечеря с обичайните думи и с приятен глас — какъвто и да беше, определено не беше прост селянин. Сетне посвети вниманието си на сервираните ястия с ентусиазъм, който би стоплил сърцето на готвача, ако той можеше да го зърне отнякъде, предвид дългогодишното му робуване пред вялия апетит на възрастни хора. Фойкс без видимо усилие не отстъпваше на свещения.

— Роднина ли сте на семейство Кабон, от което произхожда сегашният свещен генерал на ордена на Дъщерята ди Ярин? — учтиво се поинтересува лейди ди Хюелтар.

— Падам му се трети или четвърти братовчед, милейди — отвърна свещеният, след като си преглътна хапката. — Син съм на сер Одлин ди Кабон.

И двамата братя ди Гура се размърдаха заинтригувано.

— О — рече изненадана Иста. — Мисля, че съм го срещала, преди много години, в двора в Кардегос. — „Нашият дебел Кабон“, както често се беше шегувал царинът. Но той беше загинал храбро, като всеки по-строен господин на царска служба, при кървавото поражение, претърпяно от Иас в битката при Далус. След миг Иста добави: — Приличате си.

Свещеният кимна с явно доволство.

— И не съжалявам за това.

Обзета от пакостлив импулс, Иста реши да попита, защото беше ясно, че никой друг от присъстващите няма да го направи: