Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 112

Той я занесе до стаята й и я постави на леглото.

— Хайде, махай халата и в леглото. Ще ти донеса нещо за пиене. Сега трябва да спиш, иначе утре ще бъдеш изморена.

Той излезе и Грейс, след като отново се мушна в леглото, усети нов прилив на чувства към него. Никой не можеше да бъде по-мил от него, помисли си тя. Как можеше Елис да говори такива неща?

Той й даде чаша чай и приспивателно.

— Ще ти помогне да заспиш — каза той, като се обърна към вратата. — Връщам се при пациента си. Приятни сънища, скъпа.

Тя спа, но след като се събуди от кошмара, разбра, че няма да може да заспи отново. Лежеше в полумрака, мислеше за последните дни и не можеше да повярва за промяната в живото си. Всичко беше като в приказките, мислеше си тя и ако не беше Елис, сега Крейн щеше да лежи до нея. Изведнъж изпита силна омраза към Елис — той бе причината за всичко. Пречеше на щастието им. Защо не се оправя по-бързо и не се махне? Беше сигурна, че докато той не си отиде, те не можеха да започнат нов съвместен живот.

Изведнъж й се прииска да види Крейн отново, измъкна се от леглото и тихо се приближи до стаята на Елис. Там все още светеше, но когато надникна през открехнатата врата, с изненада видя празното голямо кресло.

Поколеба се дали да се върне да си вземе халата, после реши да надникне в стаята. Промъкна се тихичко в стаята и срещна разтревожения поглед на Елис. Веднага, щом видя, че той е буден, а Крейн го няма, тя бързо се отдръпна назад.

— Не си отивай — каза умолително Елис, без да се помръдва. — Моля те, влез. Трябва да говоря с теб.

Тя го погледна иззад вратата.

— Не искам да говоря с теб — каза Грейс и изведнъж й стана студено. — Връщам се в леглото. — После попита: — Къде е той?

— В градината — каза тихо Елис. — Помисли, че съм заспал. Знаех, че по някое време ще излезе, затова зачаках, престорих се на заспал. Отиде да зарови полицая.

— Какво имаш предвид? — попита стресната Грейс.

— Един полицай беше тук тази вечер — каза Елис, като говореше бързо, сякаш се страхуваше, че всеки момент можеха да го прекъснат. — Онзи, който те гонеше по игрището. Казва се Роджърс. Беше тук и ме видя. Погледна през прозореца.

— О — извика Грейс и прикри уста с ръка. — Видя те? Тогава той… — гласът й секна и тя не успя да доизкаже мисълта си.

— Да, видя ме, но Крейн го забелязал, когато пълзял по тревата. Разбрал, че ченгето отива да извика помощ, за да ни арестуват и го убил.

За миг Грейс спря върху него изумения си поглед, после пламна.

— Нямат ли край лъжите ти? — възкликна тя с яд. — Първо твърдиш, че Ричард иска да ме убие, а сега пък — че убил полицая. Как можеш? Мислиш ли, че че ще ти помогнат тези лъжи? — каза тя, като кършеше ръце, и продължи. — Ричард каза, че си бил влюбен в мен. Съжалявам, но аз не мога да те обичам. С тези лъжи само ме караш да те мразя. Не мога да те обичам. Аз принадлежа на Ричард. Не можеш ли да разбереш това? — Тя пристъпи напред, като забрави от вълнение, че беше само с една полупрозрачна пижама. — Моля те, престани да говориш тези ужасни неща. Не ти вярвам. Никога няма да ти повярвам.