Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 19

— Значи успя да осигуриш старините — безгрижно рекох аз, защото обикновено Ед си пада по майтапите. Готов е да се смее и на най-брадатите вицове.

— Прекратиха ми договора за помещението — отвърна той.

Дожаля ми за него.

— Неприятна работа. Карай да върви, сигурно ще си намериш друго. Свободни помещения в квартала колкото щеш.

Ед скръбно поклати глава.

— Затварям. Нямам къде да отида. Проверих навсякъде. Ако искаш да знаеш какво мисля, Паркър, всичко това са гадните интриги на кметството. Някой иска да ми прибере разрешителното. Сигурно е бутнал сухо на един-двама съветници — и готово.

Той сипа питието и бутна чашата пред мен.

После наля и на себе си, а такова нещо не прави нито един барман. Явно вече не му пукаше какво ще си помислят хората.

— Двайсет и осем години — печално сподели той. — Толкова време съм тук. И винаги съм се старал да поддържам прилично заведение. Сам знаеш, Паркър. Ти поне си редовен клиент. Виждал си как поддържам барачката. Помниш ли някога да съм кръщавал напитките или да съм допускал уличници? Обаче помниш колко пъти си виждал ченгетата да висят на бара и да пият за сметка на заведението.

Потвърдих. Човекът говореше светата истина.

— Знам, Ед — рекох аз. — Божичко, нямам представа как ще правим с момчетата тоя наш вестник, щом хлопнеш кепенците. Къде ще ходим да си изплакнем устата от вкуса на печатарско мастило? Ами че най-близкият бар е чак на осем пресечки от редакцията.

— Не знам как ще я карам — каза той. — Прекалено съм млад за пенсионер, пък и пари нямам. Все някак трябва да изкарвам залъка. Естествено, мога да работя и на чуждо място. В тоя град всяка кръчма ще се радва да ме наеме. Обаче съм свикнал сам да командвам бараката и няма лесно да се отърва от старите навици. Между нас казано, доста ще се изтормозя.

— Срам и позор — подкрепих го аз.

— Аз и „Франклин“ — продължи Ед. — Заедно ще си отидем. Току-що го прочетох във вестника. Онова, дето ти си го писал. Без „Франклин“ градът вече няма да е същият.

Рекох му, че и без него градът вече няма да е същият, а той ми сипа още едно, но този път подмина своята чаша.

Настанихме се удобно един срещу друг и поведохме дълъг разговор — за закриването на „Франклин“, за прекратения договор на Ед и за това, че тоя проклет свят е тръгнал на провала. Пресуших още две чашки, Ед си сипа още една, сетне повторихме, обаче за последната поръчка настоях да си платя. Даже му казах, че щом остава без работа, не бива да черпи наляво и надясно. А той отвърна, че с печалбите, дето ги бил натрупал от мен през последните шест-седем години, можел да ме налива чак до вечерта.

По някое време дойдоха клиенти и Ед отиде да ги обслужи. Изглежда бяха непознати или рядко го навестяваха, защото им позволи да си платят. Издрънча с касата, върна им рестото и пак дойде при мен. Отново обсъдихме ситуацията — вече започвахме да се повтаряме, но това изобщо не ни вълнуваше.

Когато най-сетне си тръгнах, часът минаваше два.