Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 2

Според свидетелите, млад чернокож мъж вървял по тази ивица, когато Мюлън спрял пред червения светофар. Шофьорът в следващата кола — хлапе на име Джош Кейн, забелязал, че заради горещината Мюлън бил отворил прозореца и лакътят му стърчал навън.

Младежът, тръгнал по ивицата в северна посока, накъдето карали Мюлън и Кейн, пресякъл разделящите го от Мюлън метри с два-три скока на атлет, „като да прескачаше локва или нещо такова“ (Реяни Джонъс, на петдесет и шест години, афроамериканка, детегледачка, прибирала се у дома след работния ден в детския център на Арми Стрийт).

„Видях го, че държеше нещо, ама тогава ми заприлича на някаква си тръба, пък после се сетих какво е…“

Предметът се оказал пистолет, който мъжът опрял в слепоочието на Мюлън. И натиснал спусъка. Трясъкът бил достатъчно силен и Кейн в колата си, с вдигнати стъкла на прозорците и усилен докрай климатик, го чул „като гръмотевица“.

Единственият свидетел в близката околност, който изобщо се помръднал, в опит поне нещо да направи, бил петнайсетгодишният юноша Луис Сантильо, от латиноамерикански произход. Прибирал се от закусвалнята на ъгъла на Петнайсета и „Гереро“, където припечелвал малко пари след училище. Той също видял как якият мъж скочил, насочил оръжието и стрелял.

„Ей — креснал, — какво правиш, по дяволите!…“, после се затичал към колата на Мюлън.

А през това време, без да обръща внимание на Луис или нещо друго, нападателят дръпнал вратата на колата, сграбчил Мюлън със свободната си ръка, измъкнал му портфейла и хвърлил трупа на улицата.

Както още тичал към колата и викал, Луис изведнъж се смръзнал — колата изфучала напред, незатворената врата откъм шофьора се люлеела. Хондата леко занесла, пак влязла в платното и за миг прекосила кръстовището. Левият край на бронята ударил Луис и го хвърлил върху капака, над предното стъкло, за да отлети на двайсет и три метра и се приземи в клонките на една хвойна върху разделителната ивица. Растението му спасило живота, но останалите след операцията свързващи пирони в неговите тазобедрени стави едва ли биха му позволили някога да прави могъщи скокове като стрелеца.

С непрекъснато ускорение колата „летеше като някаква ракета, ей така ми се изгуби от очите“ (Райли Уилсън, автомонтьор, бил по време на инцидента в собствената си работилница „Гаражът на Райли“, на североизточния ъгъл между Деветнайсета и „Долорес“).

На 19 юни колата — или каквото останало от нея — била намерена. Каросерията била изрисувана като че от всяко хлапе в околността, докопало спрей с боя. Била изоставена на Москоу Стрийт, съвсем близо до игралните площадки Крокър-Амазон, сборище на всякакви типове, южно от 280-та магистрала, значи почти в края на града.

Освен следите от кокаин, семената от марихуана и угарка от дебела цигара с марихуана, кутиите от бира и другите боклуци, в колата бил намерен такъв великолепен, клеясал в кръв пръстов отпечатък върху волана, че Шаванда Мбото, специалистката по тези въпроси в полицейското управление на Сан Франциско, надала боен вик, както седяла надвесена над микроскопа.