Читать «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)» онлайн - страница 315

Помисли си, че високомерът е изключен, и продължи да кръжи надолу. Видя стрелката да слиза надолу, гранитните стени да се качват нагоре, пръстенът на планините да се извисява, а върховете им да се приближават в небето — но дъното на долината оставаше непроменено, сякаш пропадаше в кладенец, чието дъно не можеше да достигне. Стрелката продължаваше да се движи — 9 500, 9 300, 9 000, 8 700.

Лъчът светлина, който я удари, нямаше източник. Сякаш въздухът във и извън самолета експлодира в ослепителен, студен огън, внезапен и беззвучен. Шокът я отхвърли назад, ръцете й пуснаха щурвала и покриха очите й. Само след миг, когато отново грабна щурвала, светлината вече я нямаше, но самолетът й се въртеше надолу, ушите й бучаха от тишината, а витлото стоеше изправено пред нея: двигателят беше угаснал. Тя се опита да дръпне щурвала назад, за да се издигне, но самолетът продължаваше да пропада, и онова, което видя да лети към лицето й, не бяха скупчени скали, а зелената трева на поле, на място, където преди нямаше поле.

Нямаше време да види останалото. Нямаше време да търси обяснения. Нямаше време да излезе от спиралата. Земята беше зелена стена, която пропадаше към нея, на няколкостотин бързо стопяващи се фута разстояние. Подмятана наляво-надясно, като счупено махало, вкопчена в щурвала, наполовина седнала в седалката, наполовина на колене, тя се бореше да издърпа самолета в планиран полет, опитваше се да го приземи по корем, докато зелената стена се въртеше все по-близо, първо около нея, после отдолу, спиралите се стесняваха. Ръцете й дърпаха щурвала без да знае дали може да успее, а пространството и времето й свършваха. Тя усети, в проблясък на неговата пълна, яростна чистота, онова специално чувство за съществуване, което винаги й беше принадлежало. В този миг на отдаване на любовта си, на въставащо отрицание на катастрофата, на любовта й към живота и към несравнимата ценност, която тя представляваше, тя почувства страстно гордата увереност, че ще оцелее.

И в отговор на земята, която летеше срещу нея, тя чу в ума си, като подигравка над съдбата, като вик на предизвикателство, думите на изречението, което мразеше — думи на поражение, на отчаяние и на молба за помощ: „О, по дяволите! Кой е Джон Голт?“.

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6745

Издание:

Айн Ранд

Атлас изправи рамене

Втора част. Дали-или

Американска, първо издание 2009

Превод от английски: Петьо Ангелов

Редактор: Искра Ангелова

Коректори: Вера Гьорева, Людмила Атанасова

ИК „МаК“, София, 2009

Издателство „Изток-Запад“

Преводът е направен по изданието:

Ayn Rand

Atlas Shrugged. A Signet Book

Copyright (c) 1957 by Ayn Rand Copyright (c) renewed 1985 by Eugene Winick, Paul Gitilin, and Leonard Peikoff