Читать «Три самовилски коня» онлайн - страница 4

Дошъл си царският градинар и като видял голямата пакост в градината, хванал се за главата. Но работникът изтичал веднага пред него; почнал да плаче и да се преструва, че трепере от страх.

— Какво е това? — викнал ядосано градинарят. — На що се е обърнала царската градина? Къде ти са били очите? Нали уж те оставих да пазиш, а ти сигурно си заспал! Знаеш ли какво ще направи с нас двамата царят, ако се научи: ще ни отсече веднага главите! Казвай де, какво мълчиш?

— Ох, майсторе — почнал да плаче работникът и да се тюхка.

— Да знаеш какво стана! Да знаеш какво стана!

— Виждам аз какво е станало! — викнал още по-силно градинарят. — Казвай по-скоро, кой е влизал с кон в градината, че я е изтъпкал тъй? Казвай, че ей сега ще те заколя!

— Ох, майсторе — въздишал и плачел работникът, — и сега не мога още да си събера душата от страх! Долетя кой знае отде един страшен юнак, цял в злато и сърма облечен, яхнал един бесен кон — и той в злато и сърма стегнат. Па като препусна по градината, както си разигра коня, не чува що му се говори, лети като бесен! Аз виках, виках, па като разбрах, че ще ме сгази с оня луд кон, побягнах в колибата и се скрих.

Градинарят се разлютил, колкото и да обичал момъка, и продължавал да крещи и да му се кара. Чула и царската дъщеря укорите; за да види отблизо работника, тя излязла в градината и запитала градинаря защо се кара на момъка. Той разказал всичко и се оплакал, че ако царят види голямата пакост в градината, ще го изпъди, па може дори да го убие. Царкинята рекла:

— Ех, голяма работа! За една неделя ти ще поправиш всичко. Колко пакост ти е направил оня юнак?

— За да поправя всичко, светла княгиньо — рекъл градинарят, — трябва да повикам сума работници и да им платя от себе си.

— Лесна работа — казала царската дъщеря. — Аз ще ти дам сто жълтици да платиш на работници, за да поправите разваленото и да засадите цветя.

И тя си отишла в двореца, а оттам пратила по слугинята сто жълтици на градинаря. Още същия ден той почнал поправките; посадил нови цветя, разкопал други лехи, засадил зеленчуци, оправил пътеките и ги настлал с пясък. Работникът му помагал с голямо прилежание; той скоро научил да върши всякакви градински работи: всичко правел, без да чака градинарят да му заповяда. Като видял градинарят, че помощникът му може да върши всичко, без да му стои човек над главата, той почнал все по-често да излиза из града и да оставя момъка сам, но винаги му поръчвал да пази добре градината. Един ден градинарят излязъл рано и казал на работника, че ще се върне чак привечер.