Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 78

Донал кацна с четвъртата вълна на атакуващите войски. Когато настъпи утрото и слънцето — огромен жълт диск — се показа над хоризонта, планетата бе напълно овладяна. Два часа по-късно ординарецът доложи, че са открили Уилям в резиденцията му край Уайттаун.

— Отивам там — Донал се огледа, но офицерите му бяха заети, а Ян беше тръгнал да изпълнява задачи с войниците си. Той се обърна към Лий. — Елате с мен.

Качиха се в четириместна платформа и тръгнаха. Кацнаха в градината на резиденцията. Донал поръча на Лий да го чака отвън, а самият той се упъти към сградата. Мина под красива арка и се озова в малка приемна зала, където завари Анеа. Лицето й беше бледо, но спокойно.

— Къде е той? — попита Донал.

Тя се обърна и посочи вратата в другия край на залата.

— Затвори се там, когато започна десанта на вашите войски. Оттогава никой не го е виждал. А аз не успях да замина.

— Да-а — Донал огледа вратата. — Сигурно не му е било леко.

— Да не би да се безпокоите за него? — гласът й звучеше рязко.

— Безпокоя се за всеки — тихо отвърна той.

Приближи се до вратата и я докосна с ръка. Тя се отвори. Донал неочаквано усети, че изстива.

В дъното на стаята, зад покрито с документи бюро, седеше Уилям. Той се изправи, когато видя Донал.

— Най-после сте тук — спокойно каза принцът. — Беше добра операция. Мъдър ход, признавам. Не ви дооцених още при първата ни среща. Това също трябва да го призная. Победен съм.

Донал се приближи до бюрото и се вгледа в безизразното лице на Уилям.

— Сета е под мой контрол — каза той. — Вашите войски на другите планети бездействат. Договорите им и хартията, върху която са написани, не струват нищо. Не биха предприели каквито и да е действия без ваша заповед.

Уилям го погледна с толкова необичаен поглед, че Донал настръхна.

— Вие сте болен — каза дорсаецът.

— Да, не съм здрав — принцът уморено разтърка очи. — Прекалено много работих в последно време. Оказа се, че сметките на Моунтър са били верни. Ненавиждам ви — изведнъж повиши глас той. — Няма друг човек, който да ненавиждам толкова, колкото вас.

— Елате — Донал протегна ръка. — Ще ви заведа там, където ще ви помогнат.

— Не, не, почакайте — Уилям се дръпна. — Първо трябва да ви покажа нещо. Веднага след като ми докладваха за десанта, разбрах, че е настъпил краят. Оттогава чакам цели десет часа. Дълго очакване, нали? — Той рязко се приближи до вратата на съседната стена и натисна бутона. — Но през това време си имах занимание… Погледнете това!

Вратата се плъзна встрани. Донал погледна. В малка стаичка висеше човек, когото едва разпозна. Лицето му бе обезобразено.

Беше брат му Мор…

ПАЦИЕНТ

Проблясъците на яснота отново и отново започнаха да се връщат. Отново и отново го зовяха тъмните области, в които блуждаеше. Но до този момент той беше зает. Чак сега започна да се вслушва в гласовете. Успя да различи нежния глас на Анеа, спокойния глас на Сейън, бащински загрижения глас на Хендрик, а и още един, принадлежащ на някой непознат…