Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 76

— Отлично — Донал се обърна към малкия отряд и продължи: — Искам в операцията да участват само доброволци. Затова ви давам още една възможност да размислите и да се откажете, без да се притеснявате от последствията. — Никой не се обади. — О’кей. Ето какво ни предстои. Излизаме през товарния люк и се придвижваме до шлюза на тунела. Не трябва никой да ни забележи. Ясно? — Той ги огледа един по един и накрая каза: — Тръгваме!

След като преминаха шлюза, попаднаха в лабиринт от толкова тесни тунели, че се наложи да се движат в колона по един. По стените се виждаха ниши, натъпкани със сложна апаратура. Тук-там по тавана светеха лампи. Водени от тази оскъдна светлина, групата полека се придвижваше, докато най-сетне стигнаха до градината. Пред тях беше зданието, от него струеше мека светлина.

— Двама да останат на входа — прошепна Донал. — Останалите — след мен!

Ниско приведени, те претичаха през градината до стълбата, по която се качиха на обширна веранда.

— Трима остават тук — шепнешком каза Донал.

Отрядът тихо влезе в осветената стая. Минаха през няколко помещения, без да срещнат никого. Изведнъж, без никакви признаци, попаднаха на засада.

Членовете на екипажа искаха да се хвърлят на пода и да открият огън, но не успяха. Бяха изгорени. Обаче тримата дорсайци се спасиха въпреки съвършено неочакваната атака. Техните отработени рефлекси и специалните тренировки ги правеха съвършени, почти неуязвими войници. Реагираха моментално и преди да осмислят действията си вече бяха отскочили до стената, а от там — при вратата, която затвориха. Стаята потъна в мрак. Започна ръкопашен бой.

Засадата бе устроена от осем човека, но никой от тях, дори и по двойки, не би се справил с едни дорсаец. Освен това дорсайците имаха едно важно предимство — те инстинктивно се разпознаваха в тъмното и се групираха без нужда от допълнителни разговори. Общото впечатление бе, че трима зрящи се бият с осем слепци.

Донал бързо се справи с противниците си и побърза да помогне на чичо си. Ян все още не можеше да надвие един от враговете. Донал се приближи и разбра защо — чичо му се биеше с дорсаец. Той го хвана за едната ръка, Ян направи ключ на другата и човекът се оказа безпомощен.

— Труй Дорсай! — възкликна Донал. — Предайте се!

— На кого?

— Ян и Донал Грим — обади се Ян.

— За мен е чест! Казвам се Хорд Ван Тарсел. Пуснете ме. Ръката ми е счупена.

Донал и Ян му помогнаха да се изправи. Приближи се Ал Мен.

— Ван Тарсел — Ал Мен — запозна ги Донал.

— Търсим човека, който се крие тук. Къде да го намерим?

— Елате с мен — Ван Тарсел ги преведе през стаята и отвори една от вратите. Минаха през къс коридор и застанаха пред друга врата. — Заключена е. Тревогата е стигнала и до тук. По-нататък не мога да ви помогна.

— Ще я прогорим — каза Донал.

Той, Ян и Ал Мен откриха огън по ключалката, която се накали до бяло и започна да се топи. Ян удари с приклад вратата и тя се отвори.

В другия край стоеше човек с черна качулка, която закриваше лицето му.

— Идвате с нас — каза му Донал.

Човекът тръгна с отпуснати рамене. Върнаха се по същия път и след петнадесет минути вече бяха на кораба. Излетяха веднага.