Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 33

— А, командир на група Лий — изненада се Донал. — Какво ви води насам?

— Вие, сър — каза Лий.

Гледаше в очите на Донал с нещо като предизви-кателство. Точно това изражение Донал разпозна от самото начало.

— Трябва ли ви ординарец?

Донал го изучава известно време, след което попита:

— Защо?

— Получих договора си, когато ни разпуснаха след онази история с Килиън. Ако искате да знаете, аз се пропих. Винаги става така. Без униформа съм алкохолик. Много по-добре се чувствам с мундир, но рано или късно се спречквам с някого… Дълго не можех да осъзная какво искам. Но накрая разбрах. Искам да служа на вас.

— Изглеждате някак… печално.

— Готов съм на всичко. И пиенето ще зарежа. Не е нужно да ми плащате много. Погледнете договора ми. Ако ме наемете, аз ще бъда истински войник. Когато имам работа, не пия. Умея някои неща. Ето, вижте…

Той протегна приятелски ръка, сякаш искаше да му стисне ръката, и изведнъж в нея се появи нож.

— Това е номер на убийците от предградията — каза Донал. — Така ли възнамерявате да ми служите?

— Не — ножът изчезна. — Не и на вас, защото искам да ви служа. Характерът ми е доста тежък и странен. Нужна ми е опо-ра. Трябва ми някой, който да ми сочи пътя, така както на обикновените хора им е необходима храна, вода, дом, приятели. Всичко това го има в психологическия раздел на договора ми, можете да го прочетете.

— Щом вие ми го казвате, защо да го чета? Обяснете ми какво става с вас сега?

— Малко остава да се побъркам — лицето на Лий оставаше каменно, докато говореше. — Това е неизлечимо. родил съм се с тази особеност. Лекарите казват, че нямам представа от добро и лошо, че не мога да се ръководя от абстрактни правила. Лекарят, който проведе прегледите при първото сключване на договор, каза, че винаги ще ми е нужен жив бог. Ако кажете да прережа гърлото на първият срещнат, ще го извърша веднага. Ако искате да прережа своето гърло — също ще го направя.

— Не звучи много привлекателно.

— Да, но е истина. От мен няма да научите много. Приличам на щик, който дълго време е търсил пушката си. Сега я намерих, можете да ми вярвате. Вземете ме за малко, за пробен срок. Ако искате за пет, ако искате за десет години, а ако искате — до края на живота ми. Само не ме отпращайте. — Лий леко се завъртя и посочи вратата. — Зад нея е адът, коменданте. Тук е всичко, което ми трябва. Тук е раят.

— Не зная — бавно произнесе Донал. — Просто не зная дали ще се справя с такава отговорност.

— Няма да носите отговорност — очите на Лий блестяха. Донал разбра, че бившият миньор е изплашен — страхуваше се да не му откажат. — Проверете ме. Дайте някаква заповед. Кажете да легна на пода и да лая. Заповядайте да си отсека лявата ръка. Веднага след като ми присадят нова, аз пак ще чакам вашите заповеди. — Ножът отново се появи. — Искате ли да пробваме?

— Достатъчно! — заяви Донал. Ножът изчезна. — О’кей. Взимам договорът ви. Стаята ми е горе, третата отдясно. Идете там и ме чакайте.

Лий просто кимна. Не отрони нито дума за благодарност. Обърна се и тръгна. Донал замислено поклати глава. Усещаше почти физическа тежест на раменете си. Докато крачеше към библиотеката, продължи да поклаща глава.