Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 32

Лудров кимна. Донал без да иска направи същото. На населените планети нямаше Генерален щаб, който да се съгласи на учения в реални условия. Въпреки това военните ги признаваха. Представляваха неголеми, най-често ръкопашни схватки, които се организираха с две цели: или да се провери подготовката на войските, или да се даде възможност на ветераните, проседели дълго време в гарнизоните, да усетят мириса на боя. Галт беше един от най-старите командири на своето време и винаги се изказваше против такива операции не само на теория, но и на практика. Според него е много по-честно когато войската прояви признаци на умора, тя просто да се разпусне, както се получи на Хармония. Донал също застъпваше това мнение, макар и да съществува принципната опасност войските да забравят на кого служат и да се отдадат на грабежи.

— Какво е вашето мнение? — обърна се Галт към командира на Патрула.

— Не зная, сър — отвърна Лудров. — Струва ми се, че това е единственото разумно обяснение.

Донал отново се намеси:

— Работата е там, че когато човек не оценява реално опасността, стават най-неприятни неща. Оттук следва, че…

— Донал — сухо го прекъсна маршалът. — Вие сте мой адютант, а не военен съветник.

— И все пак… — опита се да настоява Донал, но Галт го сряза с глас, нетърпящ никакви възражения:

— Достатъчно!

— Слушам, сър — покорно отговори Донал.

— Е, какво пък — Галт отново говореше на Лудров. — Ще се отнесем към ситуацията като към изпратена свише възможност да разбием една-две армии на Нептуно-Касидианския флот. Върнете се в Патрула, там ще получите заповедите ми.

Лудров леко наклони глава и се канеше да тръгва, когато се чу характерното свистене от отварянето на пневматична врата. По полираният под отекна звука от приближаващи се стъпки. Обърнаха се и видяха висока, поразително красива жена с червена коса.

— Елвин?

— Попречих ли? — попита тя. — Не знаех, че имате посетител.

— Рас, познавате ли племенницата ми Елвин Рай? Елвин, това е командирът на Синия Патрул Рас Лудров.

— За мен е чест — каза Лудров и леко се поклони.

— О, срещали сме се. Аз поне съм ви виждала някъде — тя му протегна ръка, след което се обърна към адютанта. — Донал, елате с мен за риба.

— Съжалявам — отвърна Донал. — Задържат ме служебните задължения.

— Не, не — Галт размаха огромната си ръка. — В момента няма нищо важно… Ако искате, идете.

— В такъв случай съм на вашите услуги — каза Донал.

— Що за хладни обноски! — възмути се тя шеговито и се обърна към Лудров. — Сигурна съм, че командирът на Патрула не би се поколебал.

Лудров се поклони:

— Никога не се колебая, когато става дума за Рай.

— Видяхте ли, Донал? Ето ви образец. Трябва да се научите да се държите и говорите така.

— Ако службата разрешава — отвърна Донал.

— О, Донал, вие сте безнадежден случай — тя театрално сплете пръсти. — Хайде, да тръгваме.

Обърна се и пое към вратата. Донал я последва.

Лий, същият Лий, който командваше Трета група, го чакаше отвън.