Читать «Предателство в смъртта» онлайн - страница 3

Обгърна с ръка шията й и повдигна младата жена — беше дребничка, едва ли тежеше повече от петдесет килограма, — докато тя престана да се съпротивлява и се отпусна в ръцете му. За всеки случай беше взел спринцовка със силно упойващо вещество, но не му се наложи да я използва. Пусна жената, която падна на колене, а той доволно потри ръце и широко се усмихна, сетне нареди да се включи музиката.

Стаята се изпълни със звуците на ария от операта „Кармен“, която предварително беше програмирал в стереоуредбата.

„Прекрасно!“ — помисли си той и дълбоко си пое въздух, сякаш вдъхваше аромата на мелодията.

— Е, да се залавяме за работа — промърмори.

Подсвиркваше си, докато нанасяше жестоки удари на жената. Тананикаше си, докато я изнасилваше, а когато започна да я души, запя с пълен глас.

Първа глава

Смъртта е многопластова, а насилствената смърт се състои от още повече пластове.

Работата на Ив Далас, лейтенант от нюйоркската полиция, бе да проникне през тези пластове, да открие мотива за престъплението и да предаде виновника на правосъдието. Независимо дали убийството бе извършено хладнокръвно или в прилив на безразсъдство, неин професионален дълг беше да установи причините за извършването му. И да отмъсти заради мъртвите.

Тази вечер тя не носеше значката си. Заедно със служебното й оръжие и с комуникатора значката беше прибрана в елегантната й копринена чантичка, която според Ив беше нелепа и безполезна.

Не носеше и униформата си, а изискана рокля в прасковен цвят с дълбоко деколте на гърба, която подчертаваше стройното й тяло. На шията й блестеше огърлица с диаманти, диамантени бяха и обиците й — съвсем наскоро в момент на слабост бе позволила да я убедят да пробие ушите си. Същите скъпоценни камъни красяха късата й коса, оформена във възхитителна прическа, и я караха да се чувства нелепо.

Но въпреки че вместо униформата си носеше копринена рокля и украшения с диаманти, очите й с цвят на уиски си оставаха очи на ченге. Оглеждаше огромната бална зала, взираше се ту в едно, ту в друго лице, в елегантно облечените мъже, в жените, окичени със скъпи бижута и преценяваше мерките за сигурност.

Чрез камерите, които бяха монтирани в пищните гипсови орнаменти на тавана така, че да останат незабележими се осигуряваше наблюдение на всяко кътче от залата. Хората от охраната щяха да забележат всеки гост или служител от персонала, който скрито носи оръжие. Освен това шестима полицаи, преоблечени като сервитьори, сновяха сред шумната тълпа под предлог, че поднасят напитки. В залата се допускаха само гости с покани, а самите покани бяха с холограмен печат, който служителите на входа внимателно проверяваха.

Извънредните мерки за сигурност бяха абсолютно наложителни, тъй като в залата бяха изложени бижута, произведения на изкуството и антикварни вещи на стойност петстотин седемдесет и осем милиона долара.