Читать «Предателство в смъртта» онлайн - страница 6

Плътните й устни, които беше забравила да начерви, се разтегнаха в иронична усмивка:

— На тази възраст всички момчета са нехранимайковци, нали?

— Може би. Та както вече споменах, търсех убежище и по неволя влязох в някакъв киносалон. Предпочитах да умра от скука, докато гледам някаква историческа драма, отколкото да попадна в ръцете на преследвачите. Сгуших се на един стол в тъмната зала и тогава за пръв път видях Магда Лейн. Спомням си, че играеше ролята на Памела в „Падението на горделивката“.

Той посочи дроид-двойник на великата актриса, облечен с пищна бяла рокля, обсипана с брилянти, блещукащи като леден водопад, който грациозно се въртеше, правеше реверанси и деликатно размахваше бяло ветрило.

— Да не повярваш, че изобщо е могла да се движи с тази дреха — подхвърли Ив. — Роклята сигурно тежи един тон.

Репликата й накара Рурк да се изсмее с глас — типично за Ив бе да обърне внимание на неудобството, вместо да бъде заслепена от разкоша.

— Говореше се, че костюмът й за този филм е тежал петнайсет килограма, но тя с нищо не показа, че се чувства неудобно. Вече ти казах, че е жена със силен характер… И така, когато за пръв път я видях на екрана, тя носеше тъкмо тази рокля. Бях омагьосан — в продължение на един час забравих кой съм и къде се намирам, не ме беше грижа, че като се прибера вкъщи най-вероятно ще ям здрав пердах, ако в откраднатите портфейли няма много пари. Жената от екрана ме накара да изляза от черупката си. Малцина са надарени с такъв магнетизъм… — Той усмихнато махна на неколцина души, които очевидно искаха да разговарят с него, защото не желаеше да го прекъсват. — През онова лято гледах още четири пъти „Падението на горделивката“, и то като си плащах… е, не съвсем, но поне единия път си купих билет. От този ден нататък ходех на кино винаги, когато исках да забравя действителността.

Ив машинално се беше вкопчила в ръката му. Сърцето й се свиваше при мисълта за осемгодишното момченце, което седи в тъмната зала и се пренася във въображаемия свят на големия екран, така различен от заобикалящия го свят на бедност и жестокост. Внезапно й хрумна, че на осемгодишна възраст бе изживяла нещо, което я бе накарало да потисне спомена за предишния си живот, и което донякъде напомняше на преживяването на малкия Рурк.

Тя веднага позна актрисата. Напоследък съпругът й не ходеше на кино, а само инспектираше многобройните кинотеатри, които бяха негова собственост, ала притежаваше дискове със записи на хиляди филми. През годината, откакто беше станала негова съпруга, тя беше изгледала повече филми, отколкото през предишните трийсет години от живота си.

Магда Лейн носеше огненочервена рокля, която прилепваше към тялото й и подчертаваше пищните й форми. Беше шейсет и три годишна и едва сега навлизаше в средната възраст. Външността й подсказваше, че тя не възнамерява да вдигне бял флаг и да се предаде на старостта.

Косата й беше с цвета на узряла пшеница, а спираловидните й къдрици се спускаха до раменете й. Чувствените й устни бяха подчертани от червило в същия цвят като роклята. Лицето й беше бяло като мляко и без нито една бръчица, веждите й бяха гарвановочерни, а над едната имаше бенка, която само подчертаваше красотата й. Най-запомнящи се бяха яркозелените й очи, които контрастираха с тъмните й вежди. Актрисата пренебрежително измери с поглед Ив, но когато зърна Рурк, ледените й очи заблестяха като слънца. Усмихна се разсеяно на хората, с които разговаряше, обърна им гръб и тръгна към Рурк с протегнати ръце: