Читать «Никол» онлайн - страница 3

Още щом съзря Никол, Бианка разбра, че е намерила онова, което търси. Момичето беше тъничко, с прибрани под сламената шапка тъмни коси, с невероятно големи очи на малкото личице с форма на сърце, засенчени с гъсти тъмни мигли. В тези очи се четеше огромна тъга. Изглеждаше така, сякаш му е абсолютно все едно дали е живо или мъртво. Бианка знаеше, че човек, който изглежда така, ще бъде безкрайно благодарен на своята благодетелка.

Сега, три месеца по-късно, Бианка вече съжаляваше за всичко, което бе направила за Никол. Не че момичето не бе пъргаво и изпълнително, напротив, беше може би прекалено пъргаво. Понякога тези нейни гъвкави движения и лекотата, с която се движеше, караха Бианка да се чувства натежала и тромава.

Тя отново хвърли поглед в огледалото. Що за глупости?! Та тялото й е снажно, представително, величествено дори — нали всички така казват… Все още втренчена в огледалото, тя премести зли очи към Никол и бързо дръпна панделката от косите си.

— Тази фризура не ми харесва! Нищо не можа да направиш тази сутрин! — Облегна се назад в креслото и отново протегна ръка към кутията с пралини.

Никол отиде мълчаливо до тоалетната масичка и започна да разресва тъничката коса на Бианка.

— Още не сте отворила писмото от господин Армстронг?! — Гласът й бе тих, говореше спокойно, без акцент, като грижливо изговаряше всяка дума.

Бианка кимна.

— Зная предварително какво ми пише. Пак пита кога ще ида в Америка и ще се омъжа за него.

Никол разресваше на пръста си един от масурите.

— Струва ми се, че трябва да определите вече датата. Нали все пак искате да се омъжите?

Бианка я погледна в огледалото.

— Нищо не разбираш! Но и не би могло да се очаква от една французойка да разбере гордостта и чувствителността на една англичанка. Клейтън Армстронг е американец. Как бих могла аз, потомка на английски перове, да се омъжа за американец?

Никол стегна здраво корделата около главата на Бианка.

— Не мога да разбера. Нали обявихте вече годежа?

Бианка хвърли празната подложка между двата реда бонбони на земята и си избра най-големия бонбон от долния ред. Умираше за карамел! С претъпкана уста тя започна да обяснява:

— Мъже. Можеш ли да ги разбереш? Но трябва да се омъжа, ако искам да се измъкна от всичко това! — С леко движение на ръката тя посочи стените на малката стая. — Но мъжът, за когото ще се омъжа, няма да има нищо общо с Клейтън. Чувам, че между мъжете в колониите имало истински джентълмени, като господин Джеферсън например. А Клейтън е всичко друго, но не и джентълмен. Знаеш ли, че се намъква в салона както си е с ботушите за езда? А когато му намекнах, че няма да е лошо да си купи чифт копринени чорапи, направо ми се изсмя. Не можел да ходи с копринени панталони и чорапи из памуковите полета… — Бианка потръпна. — Памук! Той е прост фермер, тъп и надут американец.

Никол разресваше последната къдрица.

— Но все пак приехте предложението му.

— Има си хас! Едно момиче никога не получава чак толкова много предложения, че да може да си позволи да откаже. Така стръвта само става по-примамлива. Ако срещна на някое събиране мъж, който не ми харесва, направо заявявам, че съм сгодена. А видя ли мъж, който е подходящ за момиче от моя ранг, просто му разказвам как все се двоумя дали да не разваля годежа си.