Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 150

Следваха две други карети, в които бяха настанени!! Роуан, Дейр, Гералт и феарените. Джура усещаше тръпките на възбуда, които заливаха жените при вида на тези силни и привлекателни мъже. Тя стисна дланите си в юмруци, за да ги овладее, когато край нея премина Роуан.

— Колко изтощени изглеждат тези мъже — каза Джура, правейки се, че потиска отегчена прозявка.

Ултенската надзирателка, която говореше ириалски, я погледна изненадано.

— В моята страна такива мъже изобщо не ги поглеждаме — направо ги гоним — продължи Джура, като се опитваше да звучи колкото се може по-пренебрежително. — Хайде да работим. Предпочитам да се бъхтя, а не да гледам тия слабаци.

Джура разбра, че е привлякла вниманието на надзирателката, която започна да си шушука с другите пазачки. Планът на Джура започваше да се осъществява.

Не след дълго Силеан и Джура отново се заеха за работа — вадеха камъни и подравняваха поляна. При тях започнаха да прииждат ултенски жени и да ги разпитват къде са живели и какви са били тамошните мъже. Джура изтри потта от челото си, облегна се на лопатата си и започна да разказва за брака между един мъж и една жена. Тя изчакваше думите й да бъдат преведени и втрещената аудитория да ги възприеме.

По залез слънце Джура и Силеан седяха под сенките надве различни дървета, пиеха изстудени плодови сокове и разправяха за стотиците свободни мъже в останалите ланконски земи. Ултенките с особено удоволствие слушаха за силните мъже зерни, които трябваше да се примиряват със своите едри и грозни жени.

Джура отговаряше на всички питания, породени от ненаситното женско любопитство, дори на недоумението как могат ириалските мъже да харесват толкова високи жени като нея и Силеан.

— Успяват! — лаконично обясни усилията на ириалските мъже Джура, с принудена усмивка на уста.

Тази нощ тя за първи път откакто ги бяха пленили спа сравнително спокойно.

На сутринта пред вратата ги чакаха повече от сто жени. Джура и Силеан разказваха цял ден. Повечето от жените бяха млади и не си спомняха за времето, когато и в тяхното племе е имало достатъчно мъже. Разказите на Джура им се струваха като вълшебна приказка.

През този ден Джура не говореше вече само за мъжете от другите племена, а обръщаше вниманието на слушателките си върху егоизма на малцината оцелели ултенски мъже, които принуждаваха жените едва ли не да ги обожествяват и да им се подчиняват безпрекословно. Джура дори им разказа за кавгите със съпруга си, когато тя е отстоявала своето собствено мнение. Тя само не каза, че съпругът й е Роуан. Слушателките кимаха недоверчиво с глави, възхитени преразказваха някои от случките.

— И той все още те обича? — попита една жена чрез преводачката. — И не е необходимо да си изрядна, за да задържиш един мъж? Той не те прогонва, ако не успяваш да си винаги добра, мила и обичлива?