Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 148

Той обгърна с ръце двете жени, сякаш се страхуваше, че могат да изчезнат. Обясни какво се е случило с него и другите мъже през последните няколко дни.

— Ти си им повярвал — попита Джура потресена. — Тези жени се промъкнаха в нашия стан, упоиха ни с отвратителните си билки, зашеметиха ме, а ти си им повярвал, че са ме оставили кротко да спя. Ти си… Роуан целуна устните й:

— Липсваше ми, Джура! Независимо как съм ви накиснал в тази каша, трябва да ви измъкна.

— Ти? — сопна се Джура. — Ти си причината за всичко това. Ако не беше…

— Мислеше, че си загинал — прекъсна я Силеан. — Откакто ни плениха само плаче за теб. Не бях я виждала да плаче преди, а сега само това прави. Не говори за нищо друго, освен за това колко съжалява, че не се е опитала да ти помогне да обединиш племената и че никога не е успяла да ти каже колко те обича.

— Вярно ли е, Джура? — прошепна Роуан. Джура се извърна:

— Какво ли не казва човек в скръбта си.

Роуан докосна с пръстите си брадичката й, нежно я целуна.

— Опитах се да действам като крал. Тръгнах с ултените, защото крал Роуан искаше да ги обедини с другите племена, но мъжът Роуан съжаляваше за това свое решение. Бях глупак, Джура — както винаги си ми казвала.

Тя надникна в очите му:

— Но намеренията ти бяха добри — прошепна тя и той отново я целуна.

— Като твоите в деня, в който бе убит Кеон — прошепна той и за негова изненада видя сълзи в очите й. — Ти ми даде сили, когато бях готов да изоставя страната си и не позволи никому да ме види в момента на моята слабост.

— Роуан! — чу се тревожен шепот откъм вратата.

Това бе Дейр. Силеан отиде при него, но той нетърпеливо я отстрани с жест. Тя се овладя и отново се превърна в гвардеец.

— Трябва да тръгваме — каза Дейр. — Даже Гералт започва да отпада.

— Да отпада? — попита Джура, отстрани се от Роуан и се надигна. — Силеан и аз сме готови. Тръгваме с вас.

Роуан нервно се прокашля: — Не можем да ви вземем — каза той. — Те са твърде много, а ние — твърде малко. Можах да дойда при вас само защото феарените и Гералт, как да кажа, отвличат вниманието на стражите. Джура, не ме гледай така. Ще те измъкна оттук, но не можеш да очакваш от мен да обявя война на племе от жени.

— Жени! — задъха се тя и нервно го изгледа. — Тези малки и крехки жени караха мен и Силеан да отместваме камъни от коловозите, да копаем в калта улеи за воденици, да носим чували със зърно, да вдигаме каменни стени. Бяхме използвани като работен добитък, докато вие се изтощавахте от старание да ги осемените!

— Не и аз, Джура! — умоляващо каза Роуан. — Кълна ти се, че не съм докоснал нито една от тях! Сигурен съм, че те ще ни оставят живи дотогава, докато аз, кралят, не ощастливя някоя ултенка с дете.

Очите на Джура щяха да изскочат от орбитите си от ярост.

— Какви жертви правиш за нас!

Роуан се опита да я прегърне, но тя се измъкна от обятията му.

— Джура, моля те, повярвай ми!

— Както ти повярва на ултенките? Тръгна подир тези дребни жени и остави Силеан, мен и Брита на произвола на съдбата.