Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 66

Джоуи вдигна вързопа, който бе захвърлил. Изведнъж изпита чувството, че времето им изтича, и подтикна Селест:

— Хайде. Побързай.

Докато двамата тичаха към пътя, изригването на отровните газове спря ненадейно, както се бе и появило. Пъклената светлина се появи веднъж, после още веднъж, и изчезна. Сенките и силуетите се стопиха в неподвижния мрак.

Дъждовните капки се превръщаха в пара, щом се докоснеха до нажежените шахти, и въпреки трясъците на бурята из Коъл Вали се разнесе такова съскане, сякаш хиляди змии изпълзяваха от леговищата си.

15

Църковните порти все още стояха широко отворени. Вътре в църквата лампите светеха, както Джоуи ги беше оставил.

Селест влезе в преддверието и той я последва, като затвори вратата. Ръждясалите панти изскърцаха шумно — точно както Джоуи очакваше. Ако Пи Джей ги бе проследил, нямаше да може да влезе безшумно в църквата.

Пред входа на залата Джоуи зърна мраморния купел, бял и изсъхнал като древен череп.

— Излей водата от каната.

— Защо?

— Просто го направи — напрегнато рече Джоуи.

Селест подпря пушката си на стената и махна капачето на пластмасовия съд. Водата плисна и загъргори в купела.

— Донеси празната кана. Не я оставяй тук, където може да я види.

Джоуи поведе момичето покрай централната пътека, през портичката на святая светих, край подиума за хора.

Тялото на Бевърли Коршак, омотано в тежката мушама, лежеше на олтара.

— А сега какво? — попита Селест, следвайки спътника си.

Джоуи положи вързопчето до мъртвата жена.

— Помогни ми да я преместя.

Момичето се намръщи и попита:

— Къде ще я местим?

— Извън святая светих, в стаичката за приготовления. Тя не трябва да стои тук така. Иначе това ще е оскверняване на църквата.

— Това вече не е църква.

— Скоро отново ще бъде.

— Какви ги говориш?

— Когато си свършим работата.

— Нямаме властта да я направим отново църква. За това си трябва епископ или нещо такова, нали така?

— Не, официално не сме упълномощени да го извършим, но може би и не се налага, за да участваме в извратената фантазия на Пи Джей. Може би единственото, което ни трябва, е малко декор. Селест, моля те, помогни ми!

Тя неохотно се съгласи и двамата преместиха трупа, поставяйки го внимателно в един ъгъл на стаичката, където свещениците се бяха приготвяли за месите.

При първото им посещение в „Сейнт Томас“ бяха заварили външната врата на стаичката отворена. Джоуи я беше затворил и заключил. Сега отново я провери и се успокои, че все още е здраво заключена.

Друга врата водеше надолу по някакви стълби. Взирайки се в мрака, той попита:

— Ти си идвала тук на църква през целия си живот, нали? Мазето има ли друг изход?

— Не. Дори прозорци няма. Цялото е под земята.

Значи Пи Джей нямаше да може да се промъкне в черквата оттам, оставаше само официалният вход на сграда.

Върнаха се в светилището и на Джоуи му се прииска да бяха донесли някоя ниска масичка или нещо друго, с което да заместят липсващия олтар. Ала и платформата трябваше да свърши работа.