Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 55

— Знаеш ли как да използваш оръжие?

— Ходя на стрелбището и на лов заедно с татко още от тринайсет годишна.

— Не ми приличаш на ловец — подхвърли той, докато зареждаше двайсеткалибровата пушка.

— Все се целех, така че да пропусна, никога не съм убила нищо.

— Баща ти не забеляза ли?

Най-смешното е, че без значение какъв е дивечът, татко също се цели, за да пропусне. Макар да не знае, че аз знам.

— Тогава какъв е смисълът?

Селест зареди пушката си и се усмихна:

— Той просто обича да е в гората, да се разхожда в свежото утро, харесва му ободряващият аромат на боровете, а и така има възможност да бъде с мен. Никога не го е казвал, но мисля, че е искал син. Мама е имала проблеми, не е можела да износи второ бебе. Затова винаги се опитвах да бъда по груба пред татко. И той ме мисли за истинска мъжкарана.

— Ти си направо невероятна!

Напъхвайки припряно патрони в джобовете на дъждобрана си, тя отвърна:

— Аз съм, каквато съм.

Необичайността на изказването и му напомни за останалите неразгадаеми неща, които му бе казала тази нощ. Джоуи улови погледа и и отново пропадна в онези неизмерими дълбочини, криещи прекалено много мъдрост за крехката и възраст. Селест беше най-интересното момиче, което някога бе срещал, и се надяваше тя също да види нещо привлекателно в него.

Джоуи тъпчеше резервни патрони в джобовете на дънковото си яке, когато тя го попита:

— Мислиш ли, че Бевърли е първата?

— Първата?

— Първата, която е убил?

— Надявам се… но не знам.

— Мисля, че е имало и други — мрачно заяви момичето.

— След онази нощ, след като избягах, съм убеден, че е имало и други. Явно затова живееше като номад. Писател — друг път. Харесвал му е животът на път, защото се е местел от една полицейска юрисдикция в друга. Мътните го взели, не бях го осъзнал, не исках да го осъзнавам, но това си е типично поведение за социопат — самотникът на пътя, аутсайдерът, непознат, където и да отиде, почти невидим. Много по-лесно се хваща такъв човек, ако труповете се появяват все на едно и също място. Най-умното, което направи Пи Джей, беше, че си избра професия на скиталец и стана известен, забогатя като пътуващ сериен убиец с репутация на писател, създаващ истории за любовта, смелостта и съчувствието.

— Е, да но това е в бъдещето, доколкото ме засяга. Може би е моето бъдеще, може би нашето бъдеще. А може би бъдещето е само едно. Не знам как стават тези неща и дали мисленето въобще ще помогне.

Устата на Джоуи се напълни с горчилка — сякаш вкусът на истината беше като вкуса на аспирина.

— Без значение дали бъдещето е само едно, или е множество от възможности, винаги ще се чувствам виновен за всички онези, които е убил след Бевърли, защото го оставих да се измъкне и не спрях тази лудост.

— И точно затова сега си тук с мен. За да промениш бъдещето. Не само за да спасиш мен, но и всички останали след мен… и за да спасиш себе си. Ала аз исках да кажа; че според мен той е убивал и преди Бевърли. Бил е прекалено хладнокръвен, Джоуи, да ти излезе с оная история за момичето, което се втурва под гумите на колата му на Пайн Ридж. Прекалено нагласено изглежда като за първа жертва. Когато си отворил багажника и си видял трупа, Ти Джей е нямало да бъде толкова спокоен, ако Бев е била първата. Начинът, по който те е убедил, Джоуи — та той е свикнал да слага мъртви жени в багажника и да захвърля труповете им, където никой няма да ги намери. Имал е много време да обмисли какво да прави, ако някой го спипа, преди да се отърве от някой труп.