Читать «Загадката на Ендхаус» онлайн
Агата Кристи
Annotation
Еркюл Поаро се опитва да убеди своенравната госпожица Бъкли — господарката на Крайната къща, че поредицата от случайни злопопуки, които й се случват напоследък, не са случайност, а планиран ход на някого, който се опитва да застраши живота й. Въпреки че доводите му са отхвърлени с насмешка, той настоява младото момиче да повика при себе си братовчедка си Маги.
Убийството изглежда безсмислено и нереално. Но на празничното събиране в Ендхауз, красив шал става причина за жестоко убийство. То е извършено от дръзкия убиец точно пред очите на великият Поаро и е предизвикателство към неговите способности.
Кой и защо убива младо и невинно момиче? За да стигне до убиеца, великият детектив е принуден да постави всички под подозрение.
Агата Кристи
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
Агата Кристи
Загадката на Ендхаус
На Идън Филпотс, комуто ще бъда винаги благодарна за приятелството и поощрението му преди много години.
1
ХОТЕЛ „МАДЖЕСТИК“
Струва ми се, че никой друг крайморски град в Южна Англия не е по-привлекателен от Сейнт Лу. Той с право е наречен „Цар на морските курорти“ и те кара да си спомняш за Ривиерата. Корнуолското крайбрежие, според мене, не пада с нищо по-долу от южното крайбрежие на Франция.
Споделих тези мисли с моя приятел Еркюл Поаро.
— Така пишеше на менюто във вагон-ресторанта вчера, mon ami1. Във вашата забележка няма нищо ново.
— Но не сте ли съгласен?
Той се поусмихна и не отговори веднага на въпроса. Аз го повторих.
— Хиляди извинения, Хейстингс. В мислите си не бях тука. Всъщност бях в онази част на света, която току-що споменахте.
— Южното крайбрежие на Франция?
— Да. Мислех си за последната зима, която прекарах там, и за случилите се събития.
Аз си спомних. Едно убийство бе извършено в Синия експрес и загадката — заплетена и объркваща загадка — бе решена от Поаро с обичайната му безпогрешна проницателност.
— Колко ми е мъчно, че не съм бил с вас — казах аз с дълбоко съжаление.
— И на мене — отговори Поаро — Вашата опитност цена нямаше да има за мене.
Аз го погледнах изкриво. По стар навик нямах вяра на комплиментите му, но той изглеждаше съвсем сериозен. В края на краищата защо пък да не беше така? Много отдавна познавам похватите, които използува.
— Това, което най-много ми липсваше, беше живото ви въображение, Хейстингс — продължи той унесено. — Човек има нужда от известна лека помощ. Моят камериер Жорж, прекрасен човек, с когото понякога си позволявах да поразгледам един или друг въпрос, няма абсолютно никакво въображение.
Тази забележка ми се стори съвсем неуместна.
— Кажете ми, Поаро — попитах аз, — не изпитвате ли понякога изкушение да възобновите дейността си? Тоя заспал живот…
— Прекрасно ми допада, приятелю. Да седиш на слънце, може ли да има нещо по-хубаво от това? Да слезеш от своя пиедестал в зенита на славата си, може ли да има по-благороден жест? Хората казват за мене: „Това е Еркюл Поаро! Великият… единственият! Никога не е имало друг като него и никога не ще има!“ Eh bien2, аз съм доволен. Не искам нищо повече. Аз съм скромен.
