Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 105

Мавродин го изслуша, без да помръдне. След това отвори чекмеджето и си извади два пакета цигари. В следващия момент кучетата нахлуха в стаята. Скачаха по него, ближеха ръцете му, умилкваха се и скимтяха. Хаснаш се зае да ги гали.

— Кротко! Кротко!… — даваше им команди той.

— Да тръгваме по-скоро — каза Мавродин. — Да не вземем да разбудим всички хора…

Излязоха в коридора. Полковникът идваше от другия му край и носеше пушките.

— Проверих ги! — каза с явно задоволство той.

Тримата слязоха по стълбите към двора много внимателно, за да не вдигат шум. Минаха през стопанството мълчаливо и се отправиха към гората. Луната сега се виждаше отново, бледа и вледенена. Ромонът на ручея се чуваше все по-отчетливо. Полковникът ускоряваше крачката с отдалечаването им от къщата, където се бяха подслонили. Опитваше се да държи кучетата си колкото се може по-близо до себе си и от време на време си подсвиркваше; онова негово сурово и сякаш нечовешко подсвиркване, което те двамата познаваха отлично.

— Лъки! Лъки! — викаше полковникът, докато навлизаше в гората.

Мавродин и Хаснаш останаха зад него. И двамата вървяха замислени и мълчаливи. На моста над ручея Мавродин се спря.

— Бих искал да те попитам още нещо — каза той със задавен глас.

Другарят му се спря и седна на парапета на мостчето.

— Ти мислиш ли, че Илиана все още е жива? — изрече Мавродин и вдигна очи.

— Не — отговори много тихо Хаснаш. — Не мисля, че още е жива…

Мавродин леко повдигна ръка към челото си и после я отпусна и тя се хлъзна надолу, останала без опора.

— Това усещам и аз — каза той много тихо. — И аз усещам същото нещо…

После замълчаха вгледани в оскъдната вода на ручея. След малко в далечината се чу глухият пукот на пушка. Хаснаш погледна към другия край на гората, там, където започваше стърнището.

— Ято диви гълъби — каза той отнесено. — Полковникът има късмет днес… Да вървим и ние — добави след миг, като преметна пушката си през рамо.

Двамата поеха с нервна, забързана стъпка, сякаш бързаха да настигнат ловния си другар. В гората гласът на полковника, който викаше кучетата си отдалече, се чуваше все по-отчетливо.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6720

Издание:

Мирча Елиаде. Сватба в небето

Румънска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2012

Редактор: Ценка Кучева

Коректор: Лора Султанова

ISBN: 978-619-150-044-4

Carte aparută eu sprijinul Institutului Cultural Român

Тази книга е издадена с подкрепата на Румънския културен институт

Mircea Eliade

Noces au paradis

За корицата е използвана „Целувката“ от Густав Климт

Формат 84×108/32. Печатни коли 12

Предпечатна подготовка: „Колибри“

Печатница „Симолини“

1

Чувствам в себе си/ усещам отвътре/ същата дива кръв… (Нем.) — Б.пр.