Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 11

- Джим, случило ти се е нещо лошо.

Лоури го погледна и отпи още една глътка.

- Джебсън. Видял моя статия в „Нюзпейпър Уик-ли“ и направо пощурял.

- Ще се оправи - Томи се изсмя доста гръмко.

- Той ще се оправи - каза Лоури, - но в момента се чудя дали аз ще се оправя.

- Това пък какво означава?

- Изхвърлят ме в края на учебната година.

- Какво?… този стар глупак! Джим, той не може да го направи. Целият съвет трябва да подпише заповедта…

- Той контролира съвета и може да го направи. Ще трябва да си намеря друга работа.

- Джим! Ще трябва да изясниш нещата. Вярно, Джебсън никога не те е харесвал и постоянно мърмори срещу тебе зад гърба ти. Твърде прям си, Джим. Но не може да те изхвърли по този начин. Ами нали всички ще побеснеят от яд!

Обсъждаха случилото се още някое време, накрая в гласовете им се промъкна някаква безнадеждност, изреченията се накъсваха, докато не потънаха в мълчание, понякога нарушавано от припукване на горящо дърво.

Томи ходеше из стаята с неспокойна грация, спря до рафтовете с дребни предмети, вдигна един порцеланов слон, и веднага го завъртя в пръстите си с бързи нервни движения. Обърна се към Лоури. Устните му бяха застинали в необичайна напрегната гримаса, в очите му се мяркаше празнота.

- Някой би казал - промълви Томи, - че твоята статия се е захванала за тебе.

- Очевидно е така.

- Не, не. Никога не ме обвинявай в повтаряне па очевидното, Джим. Спомних си, че статията е за демо-ни и дяволи и се присмива на вярванията за тяхната

сила…

- Томи - обади се Лоури с една от редките си усмивки, - би трябвало да ти позволят да преподаваш демонология. Ти май почти си повярвал в нея.

- Когато символите на вярата не го удовлетворяват, човек трябва да си намери нещо друго - каза Томи на шега. Но дали се шегуваше? - Ти твърдиш, че боговете на съдбата са измислени. Написал си, че е глупаво да се търси помощ от богове извън помощта от единствения върховен Бог. Казваш, че демоните и дяволите са произведение на шамани с мисленето на Макиавели и че хората се подчиняват като стадо, защото се страхуват от онези неща, които не могат да съзрат. Според тебе в заслепението си хората вярват, че един всъщност добър свят е зъл и затова са създали отвратителна сбирщина от призраци, в които да въплатят своите кошмари.

- И какво? - попита Лоури. - Всичко това е вярно. Светът е зъл, въздухът, земята и водата не са населени с ревниви същества, стремящи се да разрушат човешкото щастие.

Томи остави слоичето на рафта и сс подпря па облегалката на едно кресло. Явно беше възбуден, криеше очите си, привидно загледан в своите безупречно поддържани нокти.

- Джим, никой не знае.

Лоури изръмжа от смях и каза:

- Остава да ми кажеш, че досгатъчно си изучавал тези неща, за да допуснеш възможността те да съществуват.

- Джим, за тебе светът винаги е бил едно хубаво място, това е нещо като механична реакция, чрез която ти забравяш всички гадни неща, причинени ти от този свят. Но би трябвало да виждаш като мене, Джим. Аз зная, че светът е едно зло, несигурно място и че дълбоко в душите си хората са зли. И като зная това, винаги се радвам да открия дори атомче добрина, а злото само ме отегчава. Ти пък неотклонно крачиш напред към тъгата и разочарованието. За тебе всичко съществуващо е добро и щом видиш нещо подло, черно, лигаво, ти се отвращаваш. Днес дойде тук треперещ от малария, смазан от подла гадост, направена от човек, който отначало сигурно се смятал за добър. Твоите възгледи, Джим, винаги ще ти носят само нещастия и сълзи. Независимо дали има призраци или не, най-застрахо-ван е човекът, който знае, че всичко наистина е зло и че въздухът, земята и водата са населени с фантастични демони и дяволи, които ни се присмиват и само прибавят тъга в битието човешко.