Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 15

— Не си отивай — сграбчих го аз за ръката и я притиснах до бузата си.

По тялото ми плъзна топлина. Анубис се изпари.

Отворих рязко очи.

— Не си отивай!

Обгорените ми ръце бяха в бинтове и аз стисках космата песоглавска лапа. Хуфу погледна доста объркан надолу към мен.

— Хррр?

О, страхотно! Флиртувала съм с маймуна.

Седнах, бях замаяна. Картър и приятелите ни се струпаха около мен. Залата не се беше срутила, но цялата изложба, посветена на Тутанкамон, беше в пълен хаос. Стори ми се, че скоро няма да ни поканят да се присъединим към Приятелите на Далаския музей.

— К-какво се е случило? — изпелтечих. — Колко съм била…

— Беше мъртва две минути — отговори с треперлив глас Картър. — В смисъл, че сърцето ти не биеше. Помислих си… Уплаших се, че…

Той се задави. Клетото момче. Без мен брат ми беше загубен.

/_Ох, Картър! Стига си ме щипал!_/

— Ти призова Маат — каза изумена Алиса. — Това си е направо… невъзможно.

Предполагам, че е било внушително. Трудно е с вълшебни думи да създаваш предмети и твари, например животно, стол или меч. Още по-сложно е да призоваваш стихии като огъня и водата. Но да призоваваш понятие — например Ред, — това вече е невъзможно. В онзи миг обаче ме болеше много и не ми беше до това да си се възхищавам колко съм изумителна. Чувствах се така, сякаш бях измагьосала наковалня и я бях изпуснала върху главата си.

— Успешен опит — казах. — А какво стана със златното ковчеже?

— Хррр! — Хуфу посочи гордо с ръка позлатеното сандъче наблизо, което си стоеше здраво и невредимо.

— Добър песоглавец — заявих аз. — Довечера ще получиш допълнително „Чирио“.

Уолт се смръщи.

— Но книгата „Как да се разгроми Апоп“ беше унищожена. Как ще ни помогне сандъчето? Спомена, че щяло да ни насочи…

Установих, че ми е трудно да гледам Уолт, без да изпитвам угризения на съвестта. От месеци сърцето ми се разкъсваше между него и Анубис и не беше честно Анубис да ми изниква такъв неотразим и безсмъртен в сънищата точно когато клетият Уолт излагаше на опасност живота си, за да ме защити, и от ден на ден крееше все повече. Спомних си как изглеждаше в Дуат с призрачните сиви ленени превръзки на мумия…

Не. Не можех да мисля за това. Наложих си да се съсредоточа върху златното ковчеже.

„Виж какво липсва там“, ме беше посъветвал Анубис.

Проклети богове с проклетите им главоблъсканици.

Лицето от стената — Чичо Вини — ми беше споменало, че сандъчето ще ни подскаже как да победим Апоп, стига да съм достатъчно схватлива, за да го разбера.

— Още не съм сигурна какво означава — признах си аз. — Ако тексасците ни разрешат да го вземем със себе си в Бруклинската къща… — Точно тогава се ужасих от една мисъл. Навън вече не се чуваха взривове. Само зловеща тишина. — Тексасците! — викнах. — Какво ли е станало с тях?

Феликс и Алиса се стрелнаха към изхода. Картър и Уолт ми помогнаха да стана на крака и тримата се завтекохме след тях.

Мъжете, които пазеха музея, бяха изчезнали от постовете си. Влязохме във фоайето и аз видях през стъклените стени, че в скулптурната градина се издигат стълбове бял пушек.