Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 69
Ърл Стенли Гарднър
— Ами аз… бях в съседния апартамент.
— Съседен на кой апартамент?
— Съседен с… намирах се в съседния апартамент.
— Вие вече десет пъти казахте, че сте се намирал в съседния апартамент, но да отговорите на поставения въпрос не желаете. Само една от вратите на съседните апартаменти е била отворена. Тази на Сюзън Гренджър! Тя е излязла, а може би по-правилно е да се каже, че е изтичала навън в момента, в който е разбрала, че обвиняемата е видяла как Дъглас Хепнер слиза с асансьора. Затова и вие сте чул разговора. В този момент вие сте се намирал в апартамента на Сюзън Гренджър, нали така?
— Аз… не помня.
— Вие си спомнихте подробности от разговора, а — не си спомняте къде точно сте бил?
— Аз… аз… да. Спомням си, сега си спомням всичко. Наистина бях там.
— И вие продължавахте да сте там до момента, в който Сюзън Гренджър е изтичала навън, оставяйки вратата отворена?
— Да, сър.
— Кажете сега — попита Мейсън, като сочеше с пръст Ричи — защо се опитахте да скриете вашето присъствие в апартамента на Сюзън Гренджър?
— Ами защото изведнъж съобразих, че при дадените обстоятелства това би могло… да я компрометира.
— Кого?
— Мис Гренджър.
— Значи вие увъртахте отговора си само защото искахте да пощадите чувствата на мис Гренджър?
— Стараех се да бъда джентълмен.
— Нямаше ли друга причина визитата ви при мис Гренджър?
— Никаква освен служебния ми дълг.
— И вие отидохте в апартамента й само по задължение?
— Да, сър.
— Какво правихте там?
— Аз… обсъждах с нея един проблем.
— Какъв проблем сте обсъждани?
— Почитаем съд, — намеси се Хамилтън Бъргър — протестирам. Въпросът е несъществен, не се отнася към делото и е неправомерен. Кръстосаният разпит се води погрешно.
— Напротив, — възрази Мейсън — въпросът е насочен към изясняване на мотивите, поради които свидетелят се отклонява от отговорите. Това е много важна подробност.
Съдията Морън се намръщи и размисли как да постъпи.
— При нормални условия — каза накрая той — бих си помислил, че този въпрос е твърде далече от делото, но в дадената ситуация… отклонявам протеста.
— И така, какво обсъждахте? — повтори своя въпрос Мейсън.
— Не помня.
— А помните за какво са разговаряли мис Гренджър и обвиняемата?
— Да, сър.
— И помните разговора почти дословно?
— Да, сър.
— Но сте забравил за какво сте говорил с мис Гренджър точно преди свадата и то по делови въпроси?
— Наистина не помня, сър.
— Добре. Вие никога ли не сте бил в апартамента на Сюзън Гренджър по друг повод освен по служба?
Свидетелят не знаеше как да отговори и погледна умолително към прокурора.
— О, Ваша светлост — веднага откликна на молбата му Хамилтън Бъргър, — струва ми се, че се отклонихме твърде настрани. Разглеждам действията на защитата като опит да се дискредитира един свидетел, да се подрони репутацията на друг и…
— Свидетелят се отклонява от отговора — прекъсна го Мейсън. — А освен това не виждам по какъв начин свидетел, посетил наемател по служба, може да дискредитира последния и да му накърни репутацията.
— Виждам — замислено каза съдията Морън, — че кръстосаният разпит взема специфична посока, което е предизвикано от изменението, възникнало в логиката на изказванията на свидетеля. Предполагам, че при създалата се ситуация е необходимо да се предостави на защитата пълна свобода на действие. Протестът на обвинението се отклонява.