Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 68

— А защо не поговорихте с нея по-късно?

— Ами… официално аз не я считах за наемател в този дом. Наистина, тя имаше парична договореност с мис Билан, но аз сметнах това за тяхна лична работа.

— Разбирам. А кой ви каза за тази парична договореност?

— Мис Билан.

— Не обвиняемата, така ли?

— Точно така.

— Това означава, че вие никога не сте разговарял с обвиняемата.

— Понякога я виждах.

— Но никога не сте разговаряли с нея.

— В прекия смисъл — не.

— Тогава откъде познавате гласа й?

Свидетелят се поколеба.

— Аз… съм го чувал по телефона.

— Вие какво… включвате се към телефонния комутатор ли?

— Да… аз понякога проверявам кой разговаря.

— Тоест подслушвате разговорите?

Свидетелят се смути.

— Не съм твърдял подобно нещо, мистър Мейсън. Просто понякога ми се налага да вземам решения във връзка с телефонни разговори.

— По-точно?

— Ако, например, някой е поръчал междуградски телефонен разговор и в този момент разговаря с местен абонат, длъжен съм да дам разпореждане на телефонистката да прекъсне градския разговор.

— Разбирам. Значи комутаторът е направен така, че вие да можете да се включвате към всеки разговор?

— Да, този комутатор…

— Отговорете на въпроса точно — каза Мейсън. — Можете ли да се включвате към всеки разговор?

— Да.

— И така — обобщи Мейсън, — съгласно версията, която ни разказахте за подслушания от вас разговор, мис Гренджър се е държала спокойно и не е отправила никакви заплахи?

— Точно така, сър.

— Тогава защо вие счетохте за необходимо да й направите забележка за недостойно поведение?

— Аз… ами защото в известен смисъл тя беше инициатор за свадата. Защото именно тя отвори вратата и изрази своето възмущение от поведението на обвиняемата.

— Вие казахте, че в това време сте се намирал в съседното помещение?

— Да, сър.

— Тогава защо не излязохте в коридора и не прекратихте този разговор?

Свидетелят не знаеше какво да отговори.

— Слушам ви — нетърпеливо каза Мейсън. — Защо не направихте това? Какво ви задържаше в този апартамент?

— Вижте… дългите години работа в подобни луксозни домове неволно те заставят да станеш дипломат. Когато се намесваш в спор между две разгневени жени…

— На две разгневени жени?

— Ами разбира се.

— Според вашите думи само една от жените е била разгневена, а другата се е държала с достойнство. Значи и двете бяха разгневени?

— Не. Мис Гренджър се ядоса след това, в хода на разговора.

— Но нали тя първа е отворила вратата и се е нахвърлила срещу обвиняемата?

— Какво да ви кажа… аз не знам кой точно е отворил вратата. Не можах да видя. Само чух.

— В края на краищата това толкова ли е важно? — попита прокурорът с ехиден глас.

— Да, това е важно, защото показва отношението на свидетеля — поясни спокойно Мейсън.

— Абсолютно безпристрастен и непредубеден свидетел — произнесе с чувство Бъргър.

— Нима? — изказа съмнение Мейсън. — И така, мистър Ричи, вие казахте, че в този момент сте се намирал в съседния апартамент?

— Да, сър.

— И вратата е била отворена?

— Да, сър.

— В кой апартамент се намирахте? — попита Мейсън, като повиши глас.