Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 17

— Но това е толкова ясно — отговори Мейсън. — Сега е сухият сезон и когато Елеонор е събирала багажа си за път, тя естествено не е взела със себе си дъждобран, имам предвид този, в който полицията я е задържала. Ако в куфара си имаше дъждобран, той би бил от онези леки дъждобрани, които се събират в малък пакет.

— Но защо все пак Елеонор е трябвало да се съблече тук, в този апартамент, да сложи наметката, да отиде в парка и да инсценира танц на лунна светлина и защо Етел Билан й е дала своя дъждобран?

— Тук трябва да се отчете едно обстоятелство — каза Мейсън. — Може да се окаже, че Етел не й е давала дъждобрана. Възможно е Елеонор сама да го е взела. Ние знаем със сигурност само това, че дъждобранът принадлежи на Етел Билан.

— Да, така е — съгласи се Дела Стрийт.

— Разбира се — подчерта Мейсън, — тя се държеше така, защото предполагаше, че всичко ни е известно. Забележи, че в разписката се споменава периода от 16 до 23. Днес е 17. Етел Билан много внимателно следи състоянието на финансите си. И тъй като тя взема наема ежеседмично, може да се предположи, че през този месец седмичните цикли са започвали на втори и на девети.

— Но Елеонор е излязла от къщи на втори вечерта.

— Точно така — потвърди Мейсън. — Тогава седмицата, за която е трябвало да се плати наема, е започвала от девети, от тук следва, че нейното пътуване от втори до девети е доста проблематично.

— Да… — замисли се Дела. — Всъщност къде ще отидем сега? — попита тя.

— Може би у вас? — предложи Мейсън. — Багажът доста се набива на очи, за да го държим в кантората. Ще го видят клиентите и в пресата със сигурност ще се появи неговото описание.

Дела се съгласи.

Те потеглиха и съвсем скоро се вляха в огромния поток от автомобили. На едно от кръстовищата Мейсън спря и повика момчето, което продаваше вестници. Дела бегло прегледа вечерното издание.

— Охо! — изведнъж възкликна тя. — Изглежда вестникарите искат да те обявят за „персона нон грата“.

— По какъв начин?

— Очевидно са почувствали, че искаш да избегнеш гласността и в момента ти гризат кокалите. Въобще това е доста любопитно съобщение. Богати родственици разпознават наследницата на техния капитал. Високо платен адвокат се стреми да избегне публичността и независимо от всичко се заема със защитата на клиентката си. Шефе, не ти ли се струва, че това семейство се държи доста странно?

Мейсън кимна.

— Те се обърнаха за помощ към теб, въпреки че знаят много добре, че сте специалист по убийствата. А тази измислица за спасение от шумотевицата от вестниците? Ако се замисли човек, става съвършено ясно, че всичките им действия досега са десет пъти по-голяма реклама от тази по вестниците. Знаете ли какво ми хрумна? — каза Дела. — Все пак е доста странно да се обръщат към теб само, за да ги спасиш от вестникарите. Те заявяват, че искат да тушират колкото може повече тази история, а на практика излиза, че малкият разказ се превръща в цял роман.