Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 16
Ърл Стенли Гарднър
Мейсън запали цигара и се облегна назад. Етел Билан му припомни, че е имала намерение да излиза.
Мейсън само кимна с глава и продължи да пуши мълчаливо.
— Мистър Мейсън, позволете все пак да разбера какво точно искате от мен?
Мейсън я погледна в очите.
— Вашата наметка ли беше облякла Елеонор през онази нощ?
Въпросът сякаш я замая.
— Аз… — започна тя и млъкна. — Аз… Това ли ви е довело при мен? Разбрали сте, че тя е облечена в моя дреха.
Мейсън с удоволствие дръпна от цигарата и изпусна дима на колелца.
— Мистър Мейсън, кажете ми, Елеонор ли ви насочи към мен или вие дойдохте тук, след като по някакъв начин сте разбрал, че тя е носила моя наметка?
Мейсън рязко се обърна към Етел Билан.
— Искаме да получим нейните вещи — каза кратко той.
— Откъде аз… откъде измислихте това, че нейните вещи са при мен?
Мейсън мълчаливо поклати глава.
— Доколкото разбрах, тя напълно е загубила паметта си и не помни къде е била и какво се е случило с нея през последните две седмици — колебливо каза Етел Билан.
Пери Мейсън отвърна на нейните думи с усмивката на египетски сфинкс.
— Е, добре — почти извика тя. — Нека бъде така, както вие искате! Елате с мен!
Тя влезе в една от стаите, отвори гардероба и каза:
— Всичко, което виси по закачалките, е на Елеонор. Този куфар, тази чанта и… този куфар.
— …с нощното бельо, предполагам — прекъсна я Мейсън, показвайки куфара на беди и червени квадратчета.
— Да.
— Дела, моля те да опаковаш нещата колкото се може по-компактно.
— Аз… — развълнува се Етел Билан, — но аз имам уговорена среща, мистър Мейсън. Всеки момент чакам да дойде посетител. Може би е по-добре да помогна на мис Стрийт, за да завършим по-бързо.
Мейсън се съгласи.
Жените свалиха от закачалките роклите и ги сложиха в куфарите. После събраха носните кърпи, чорапите и другите дребни вещи.
— Струва ми се, че това е всичко — каза накрая Етел.
— Вашата готовност за съдействие ще бъде взета предвид — многозначително отговори Мейсън.
Етел Билан като че ли не чу неговите думи, а каза нерешително:
— Знаете ли, мистър Мейсън, Елеонор не е платила наема за квартирата за тази седмица.
— Да, разбира се, — откликна с готовност Мейсън и извади от вътрешния си джоб портфейл. — Колко ви дължи?
— Осемдесет и пет долара.
Мейсън подаде парите на Етел Билан.
— От момента, в който официално представлявам интересите на своя клиент — започна той, — съм длъжен да представя сметка за направените разходи, затова не бихте ли се съгласила…
— С удоволствие — каза Етел.
Тя взе лист хартия и написа: „Получих от Пери Мейсън, адвокат на Елеонор Корбин, осемдесет и пет долара като наем за квартирата от 16 до 23 август“.
С мрачен вид Мейсън взе листа.
— Дела, аз ще взема двата куфара, а ти вземи чантата — каза той, сякаш правеше равносметка на визитата.
— Господи! И досега ми се вие свят — каза Дела, когато Мейсън най-накрая сложи куфарите в багажника на колата и седна зад кормилото. — Никога не бих се сетила, че Етел не е Сюзън Гренджър или… въобще ти разбираш какво имам предвид. Едва не се задавих от този блъф за наметката.