Читать «Отвъд» онлайн - страница 68

— Не ми ли каза, че Ел Гхани те е взел заради персийския като преводач до Мешхед Али?

— Да, казах го и е така — отвърна слепият.

— Значи си го придружавал там по всички негови пътища и излизания?

— Не, защото съм сляп. Когато излизаше, Ел Гхани навсякъде намираше хора, с които можеше да говори, защото те разбираха арабски или турски.

— Значи всъщност за него не е било полезно, дето те е взел със себе си?

— О, напротив! Защото когато си беше у дома, често го посещаваха хора, които говореха само персийски. Тогава имаше нужда от мен.

— А ти имаше ли посещения по време на неговото отсъствие?

— Не, защото ме заключваше и постъпваше много добре. Един сляп човек на чуждо място като Мешхед Али, където отиват големи тълпи поклонници, сред които има и зли хора, е подхвърлен на много опасности.

— А как стоят нещата, когато сте в Мека?

— Там ме посещават много хора, а и аз от време на време излизам с Ел Гхани, моя благодетел.

— Тези много хора вероятно те посещават заради твоята ученост?

— Те идват най-често, за да задават важни религиозни въпроси, на които аз трябва да отговарям. Но по-късно рядко знам какво съм казал, защото губя съзнание и идвам на себе си обикновено след като са си тръгнали.

— А какво се случва по време на безсъзнанието ти, не знаеш ли?

— Виждам във всички времена — в миналото, настоящето и бъдещето Виждам места, които са на земята, и места, които не се намират на нея. Само онова, което се отнася до самия мен, не виждам.

— Странно, о, мюнеджи, че за теб остава скрито точно онова, което би следвало най-много да те вълнува.

— Аз съм доволен, защото Бен Нур, който ми показва тези времена и места, така иска.

— Ел Гхани научава ли всички тези неща, които виждаш и чуваш?

— Казвам му много от тях, но той не вярва. Винаги се смее, когато му кажа, че съм бил в Страната на уединението. Но ти ще ми повярваш.

— Не се заблуждавай! Мохамеданинът също счита Библията за свещена книга, защото Мохамед е черпил от нея и обявява пророците й за истински. А тази свещена книга забранява на хората да питат мъртвите.

— Когато не съм на земята, онези, при които се намирам, не са мъртви, а живи. И когато говоря, това става само с Бен Нур, а той не е покойник. Никой няма защо да се страхува да слуша онова, което чува моята душа. Когато ти казвам какво виждам, не е необходимо също да отпращаш жената и детето си, защото с моите устни си служат само небесни гласове. Аз не съм звездоброец, сънотълкувател или гадател. Откак станах безпомощен със слепотата на очите си, се числя към бедните и невръстните, за които е открито онова, което остава скрито за богатите и умните. Аз не съм нито ясновидец, нито пророк, шарлатанин или пък фантазьор, не съм нищо повече от една изгубена в пустинята овца, която търси своя пастир. Изостреността на моя копнеж ми позволява да слушам гласовете на пустинята, които иначе никой не долавя, а жаждата ми усеща от далечни разстояния влагата на вятъра, която остава незабелязана за щастливците, макар да лежат при пастира край извора. Те могат да говорят за самоизмама и заблуда, но за мен тези гласове и този влажен полъх служат като водач от самотната пустош към кладенеца. Аз смятах да мълча пред теб, защото ми беше чужд. Но след като те видях в описаната битка, чувствам, сякаш точно ти, дето ме извади от гроба, трябва да знаеш всичко, което виждам отвъд него. Не се страхувай, това няма да навреди на твоята душа и твоята вяра, а ще ти даде познанието, че любовта е първоизточник на всичко съществуващо и че само тя единствено сочи пътя към земното щастие и Рая.