Читать «Отвъд» онлайн - страница 59

— Не прибързвай! — прекъснах го аз. — Те вече не са зад, а пред нас. Виж дирите, които следваме! Това е следата на крадците, които търсиш.

Едва го бях казал и Халеф извика:

— Ефенди, не приказвай така! Ще подведеш този ограбен пазител на светини. Това са дирите на…

— Замълчи, моля те! — викнах му, въпреки присъствието на Ханнех, неговия син и хаддедихните, доста рязко: — Разбрал си, че винаги знам какво говоря.

— Да — отвърна дребосъкът, все още готов за възражение, — аз винаги съм признавал, че твоят разсъдък е по-дълъг от моя, ама затова пък моят е по-широк. И ето как се питам дали заблудата се крие тук в дължината или в ширината.

— Скъпи Халеф, не се гордей толкова с тази ширина на разсъдъка си! Преди малко ти извърши една непростима грешка.

— Аз? Чрез какво? С какво?

— По-късно ще ти кажа.

— Не, сихди! Искам да го знам сега.

Тогава към мен се обърна персиецът:

— Позволяваш ли аз да му го кажа?

— Да, кажи му — отвърнах, тъй като така и на мен щеше да стане ясно доколко далеч се простира резултатът от непредпазливостта на Халеф.

Кхутаб ага пусна отново ироничната си усмивка и подкани дребния хаджи:

— Я кажи още веднъж съобразно истината кой е този ефенди!

Дребосъкът се изпъна на седлото и отвърна с най-голяма готовност:

— Този ефенди се казва хаджи Акил Шатир ел Меджарриб бен хаджи Алим Шаджи ел…

— Стига! — прекъсна го ухилено тук баш насирът. — Той не се казва така. Знам го по-добре от теб.

— Така ли? Щом си толкоз умен, я му кажи тогава името, де!

— Той е Кара бен Немзи от Алемания.

Сега трябваше да види човек лицето на Халеф. От изумление то стана кажи-речи два пъти по-дълго.

— Ти знаеш… знаеш… знаеш… — запелтечи той.

— Да, знам! — усмихна се персиецът.

— Познаваше ли го вече?

— Не.

— Виждал си го?

— Не, не съм го виждал. Но съм слушал за него.

— Но как можеш да знаеш, че той е тъкмо този ефенди?

— Преди малко ми бе казано!

— От кого?

— От теб!

— От…?

Това «мен» заседна в устата на хаджията. Той погледна Кхутаб ага с ококорени очи и продължи после гневно:

— Слушай, забранявам ти да си правиш майтап с мене! Ако се каниш да кроиш кюляф на шейха на хаддедихните от голямото племе шаммар, веднага ще разбереш какво може да постигне езикът на неучтивостта Ще ти стоваря върху главата всички грубости на всемира. Ако поискаш да се дърлиш с мен, всичките ти светилища няма да ми вдъхнат почит, защото истината е по-свята от целия твой Мешхед Али. А и ти току-що каза една неистина. Признай си!

— Мога само да призная, че съм казал истината. Не спомена ли преди малко ханджара в пояса на ефендито?

— Да, сторих го.

— Каза ли, че е подарък от мирза Джафар?

— Да.

— Е, с това издаде, че ефендито се казва не Акил Шатир, а Кара бен Немзи.

— Как тъй?

— Защото аз знам от Джафар, че е подарил този ханджар на приятеля си Кара бен Немзи.

Сега Халеф отново удължи физиономия.

— Това е вярно! Аллах, какви ли не непредпазливи хора има! Ние искахме да отидем с ефендито в Мека и понеже той като християнин няма право да пристъпи в Свещения град, аз направих от него мохамедански учен и му дадох име, чиято дължина стига от Багдад до Стамбул. И сега, когато съм си дал всичкия този труд, трябва да науча, че напрягането на цялата широта на моя разсъдък е било напусто, защото мирза Джафар е имал непредпазливостта да ти разправи историята на ханджара.