Читать «Отвъд» онлайн - страница 225

— Май наистина стана, както се изрази сутринта хаджи Халеф: «Уважението го имате, а и любовта е вече на път.» Да, любовта действително се появи, поне що се отнася до мен. Така ми се иска да продължа да крача в нея, а съм толкова неповратлив. Иска ми се така здраво да я задържа, че никога да не ме напуска. Иска ми се да я дам на цялото си племе, а не знам как да я подхвана тая работа, твърде неумел съм още. Имам нужда от вас, трябва да сте при мен, макар и за кратко време. Ето защо изричам молбата, елате за няколко дни с нас! Бъдете наши скъпи гости! Знам, че едно «не» напира да се появи на устните ви, но ви умолявам да не го изричате. Ще донесете щастие в шатрите ни, а който може да дарява щастие, не бива да го отказва! Хайде, кажете «да», моля ви от сърце!

Спогледахме се и докато го правехме, всеки прихна във весел смях. В него се вмъкна гласът на Ханнех:

— Приемаме поканата, ще дойдем с вас. Аз искам да опозная женските шатри на бени лам!

Е, голямата дума беше вече изречена. Ние не бяхме неблагосклонни към молбата на шейха и след няколко повтаряния вероятно щяхме да се съгласим да я изпълним, но при това ходатайство Халеф се разсмя още по-силно, скочи и извика:

— О, Ханнех, спасителко в най-бедствената нерешителност, да бъде благословена думата ти! Аз никога не отблъсвам твоя молба, няма да отблъсна и тази. Ти ще опознаеш шатрите, по които копнееш!

Когато на сутринта потеглихме, поехме по най-краткия път към територията на бени лам. Рядко някой пътник ползваше тази посока, както ни каза шейхът, и ето защо се учудихме, когато по обяд се натъкнахме на диря, която пресичаше напреко нашата и продължаваше в област, където на няколко дни път нямаше кладенец. Стъпките бяха от вчера и сочеха за три камили. След четвърт час езда дирята отново се върна. Абд ел Дарак спря и каза:

— Странно. Който навлиза така в сухата пустиня и се връща толкова скоро, трябва да е воден от определена причина. И тази причина е някой таен кладенец в пустошта, който той използва и покрива с кожа и пясък, за да не го намери някой друг. Такава вода е от голяма важност и аз предлагам да яздим дотам, за да се убедим.

Халеф направи замислена физиономия и попитай за причината, обясни:

— Не ми харесва, дето камилите са точно три. Няма как да не се сетя за Гхани. Следата идва от посоката на неговия път. Ти какво ще речеш по въпроса, сихди?

— На твоето мнение съм — изразих аз съгласие с него. — Да последваме бързо дирята! Кой знае какво е наумил, ако наистина е бил той. Във всеки случай нищо добро.

Отклонихме се напреки от пътя директно в пустинята, като яздехме много по-бързо, отколкото досега. Колкото повече напредвахме, толкова напрежението ни нарастваше. Измина близо три четвърти час и ето че забелязахме някакъв предмет, лежащ сред дълбоката самота на пясъка. С приближаването установихме, че се движи, а когато го достигнахме, от всички уста прозвуча крясък на възмущение. Беше човек… слепецът!