Читать «Ненаситност» онлайн - страница 38

11

На следващата сутрин притиснах меките ленени чаршафи към врата си, както когато бях дете. Стиснал здраво очи, можех да се престоря, че отново съм у дома. Че двамата с Деймън сме човешки същества и имаме обичайните си братски караници. Че баща ни е някъде навън из плантацията и работи. Че Катрин е жива.

Не… почакай. Че никога не сме срещали Катрин.

Или… да си представя, че съм в леглото в къщата на Лекси, несигурен за новия си живот, но приет в този нов дом от другарите си вампири.

Отърсих се бавно от съня и фантазиите ми се разпръснаха като прах пред реалността. Бях в дома на семейство Съдърланд, все още пленник на тяхната щедрост и заплахите на брат си, неохотен жених, тласкан към нежелана сватба.

В дома на семейство Съдърланд формалностите не се спазваха с абсолютна точност, но въпреки това се очакваше всички да слязат за закуска. Обличането ми стана по-бавно от обикновено, докато изпъвах чорапите си до съвършенство, закопчавах копчетата за ръкавели и прокарвах ръце през косата си. Напоследък не обичах да се гледам в огледалата. Мразех това, което виждах отразено в тях.

Когато най-после слязох долу за закуска, цялото семейство се бе събрало около масата. Госпожа Съдърланд ме посрещна с топла майчинска усмивка, която едва не накара сърцето ми да се пръсне от срам и болка. Макар че аз изпитвах искрена привързаност към нея, то на нея й бе внушено да ме приеме.

— Добро утро — промърморих, плъзвайки се на стола си. — Има ли кафе?

— Днес ми се струваш малко потиснат, момчето ми — отбеляза Уинфийлд, като пъхна часовника си в малкото джобче на сакото. — И малко отслабнал, бих казал. Определено трябва да понапълнееш преди сватбата — мисля днес да те заведа в клуба. Там приготвят чудесно печено агнешко и пудинг.

Лидия ми се усмихна извинително. Шокиран осъзнах, че около врата й е увит красив розов шал, който грижливо скриваше обичайния белег от вампирско ухапване.

Деймън се бе хранил от нея.

Извърнах глава от чашата с кафе, която бяха сложили пред мен, стомахът ми се преобърна. Несъзнателно докоснах шията си там, където обикновено Катрин ме хапеше, припомняйки си божата и удоволствието, слети в болезнена наслада. Дали това бе послание към мен? Да ми напомни какво ще стане, ако не се оженя за Бриджет?

— Стефан! Не закъснявай много в клуба! Целият ни ден е запълнен! — предупреди ме щастливата ми годеница. — Ти задължително, абсолютно задължително, трябва да посетиш семейството на Брам. Те направо обожават Деймън — Брами го води на всички модерни места напоследък, като бара, където сервират истински английски „Пимс“! Ще трябва да облека новата си синя муселинена рокля. Естествено, за визитата у тях, не за бара. Там не е подходящо място за дами. Фани искаше син муселин за чеиза си, макар че годежът й се провали, бедното създание…

Вратата на кухнята се отвори и Деймън прекрачи прага.

— Добро утро на всички — поздрави жизнерадостно с блеснали очи. Изглеждаше отпочинал и задоволен, докато се покланяше кокетно на Лидия и ми намигаше цинично.

Раменете ми се изопнаха.