Читать «Ненаситност» онлайн - страница 36

Маргарет бе купила вестник, за да чете по време на пътуването. Беше прекрасен ден за плаване с кораб и, странно, но Ийст Ривър не ме отвращаваше, както обикновено ми действаше свежата течаща вода. Бриджет отиде да седне в каютата на ферибота, тъй като не желаеше повече да излага на показ кожата си, което бе иронично, дори комично, имайки предвид моето положение. Отпуснах се за пръв път през този ден, изложил лице на слънце, оставяйки смуглата ми кожа да добие здрав, бронзов загар.

В този момент Маргарет се отпусна на мястото до мен.

— Ти поне изглеждаш малко по-разумен от другия годеник — рече Маргарет остро. — Кажи ми. Какво искате от семейството ми. Пари? Бизнесът? Какво?

Вътрешно простенах.

— Трябва да ми повярваш — заговорих, фиксирайки сините й очи с моите лешникови. Без да й внушавам мислите си, се постарах гласът ми да прозвучи колкото се може по-искрено. Поех ръцете й в моите, което беше дръзко, но имах нужда да я накарам да разбере. — Не преследвам богатството на Бриджет. Желая единствено безопасността и щастието на семейството ти. Кълна ти се, в каквото пожелаеш.

— Тъкмо в това е проблемът. Не зная колко струва думата ти. Не те познавам. Никой не те познава — заяви Маргарет. Въздъхна и свали шапката си. — Всичко е… толкова… странно. Разбирам защо Бриджет те харесва, ти със сигурност си красив, с отлични маниери…

Сведох засрамено поглед.

— Но наистина — никакви документи, никакво потекло, просто един беглец от Юга? В случая говорим за Бриджет. Тя искаше папа да ни заведе на пътешествие в Европа, за да покори сърцето на някой крал, принц или най-малко херцог. Не би приела някой, който не е благородник. Не искам да те обидя, но ти си много далеч от благородниците.

— Е, поне Лидия ще има своя граф — промърморих.

— Да — кимна Маргарет замислено. Погледна ме и затъкна една черна къдрица зад ухото си. — А какво ще кажеш за Деймън де Сангуе?

Свих рамене, опитвайки се да си предам невинен вид.

— Какво мислиш за него? Вие двамата сте… необичайно близки след двойните ви обяснения в любов.

Втренчих се в далечината на юг, където се съединяваха величествените реки Хъдсън и Ийст Ривър и се вливаха в океана. Закрих града от очите си, блокирах го, докато слънцето грееше с ослепителна бяла светлина и се издигаше над древните, екзотични води.

Колко можех да й кажа, без да я излагам на опасност? Тя изглеждаше единствената от семейството със здрав разум. Отново се замислих за Катрин и дали семейството ми нямаше да бъде сполетяно от такава трагедия, ако някой ни беше предупредил за нея.

— Не му вярвай — признах накрая, с надеждата, че не я излагам на по-голям риск. — Аз не му вярвам.

— Хм. — Маргарет погледна към Деймън, който разговаряше оживено с Брам и Уинфийлд. — Нито пък аз.

Бриджет бе избрала следващите места, които трябваше да посетим, колкото бе възможно по-далеч оттам, където се намирахме сега. Резиденцията на фамилията Ричардс беше близо до Форт Трайън в най-северната част на Манхатън, а пристанището на ферибота Фултън беше в югоизточния му край.