Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 100

Циклопа пусна трескаво въжената стълба и заслиза по нея. Вече протягаше ръка да хване безчувственото тяло, когато косатката с рязък тласък изви вляво. Пилотът отгоре проследи посоката й с машината си. И Циклопа отново посегна към Ева.

А беше тъй несръчен, увиснал подобно на едър паяк върху люшкащата се като паяжина въжена стълба.

Хекуба сви вдясно, отново измъкна от ръцете му скъпия си товар.

И трети опит? И четвърти? Все безуспешни?

Неудачният спасител се изкатери в кабинката и се върна обратно с приготвената предвидливо преди тръгването кука върху двуметров прът. Посегна да закачи дрехите на Ева, да измами така похитителката. Оказа се, че и това не беше тъй лесно. Разглеждайки го с малкото си око изпод водата, тоя път тя се дръпна по-рано, преди прътът да достигне целта си.

Как не опита изгубилият вече всяко търпение човек да я излъже, какви хитрости не приложи — напразно!

Тогава реши друго. Върна се пак горе, остави куката и уговори с пилота следващите им съвместни действия. Той щеше да се метне върху гърба на косатката, да грабне Ева на ръце и с нея да скочи във водата, а в това време летецът щеше да докара стълбата над него, за да се залови за нея и да се покатери нагоре, да избяга от надхитреното животно.

Успя да осъществи само първата част на плана. Да грабне трупа и да скочи във водата.

Сърцето му се сви от мъка. От ужас. Очите стояха напълно неподвижни, склопени, без никакво мигване, а тялото й лежеше безчувствено отпуснато в ръцете му. Но в същото време не изглеждаше тъй студено, както би трябвало да бъде един труп. Почувства някаква топлинка в него. Дали и това само му се бе сторило?

Не успя да се хване за стълбата. Хекуба го догони тозчас, него изблъска грубо с глава, неотвратима като тласък на булдозер, после отново пое Ева върху гърба си. Заплува по-бързо отпреди.

Циклопа, то се знае, не можа да я догони с плуване. Догони я със самолета, след като се изкачи горе.

Вече нямаше друг избор. Колкото и неприятно, колкото противно да му изглеждаше! Взе голямокалибрената пушка и почна да обстрелва Хекуба. Животът на Ева, дори само трупът на Ева за него представляваше несравнено по-голяма ценност, отколкото живота на една косатка. Стрелбата му се оказа все тъй точна, не току-тъй го смятаха най-добрият снайперист в частта. При всяко попадение върху кожата на улучената бликваше кърваво фонтанче.

Подплашена от гърмежите, смутена от болката, Хекуба се понесе с пълна скорост по вълните, сякаш шибана с камшик от честите пушечни изстрели. Но не забравяше товара си. При всеки улучил я куршум могъщото й тяло трепваше за миг, понякога при това трепване трупът на Ева се изхлузваше във водата, но в следната секунда челото й се оказваше отново под нея и я понасяше напред.

Но и Циклопа не се отказваше от преследването. Въпреки всички хитрости, които тя опитваше да приложи. Куршум след куршум набиваше в снагата й. И рана след рана цъфваха по опънатата лъскава кожа.