Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 62

Може би ме беше разтревожила миризмата. В сравнение с другите помещения на стълбището не миришеше толкова силно на химикали и изгорено. Въздухът беше по-студен и с мирис на вар и сред него лесно се открояваше един екзотичен и по-различен аромат — този от последиците от пожара.

Ароматът, който не можех точно да определя, беше на гъби или мускус. Но също така наподобяваше този на прясно сурово месо. Нямам предвид кръвта по него, а характерния и специфичен мирис на месарница, в която всички меса са изложени прилежно на витрината.

Кой знае защо в съзнанието ми изникна мъртвешкото лице на мъжа, когото бях открил в канала. Сивата петниста кожа и обърнатите навътре очи.

Косъмчетата на врата ми потрепериха, сякаш въздухът предвещаваше буря.

Изключих фенерчето и останах в пълна, дълбока и страховита тъмнина.

Поради бетонните стени и острите завои преди всяка стълбищна площадка на светлината от фенерчето се виждаше само етаж или най-много два по-нагоре. Ако там някой стоеше на пост, той щеше да забележи само лъча, но не и светлината. А на по-високите етажи нямаше да видят нищо.

След минута, след като не чух нито шумоленето на дрехи, нито скърцането на подметки по бетонния под и след като никакъв гнусен език не облиза врата ми, аз предпазливо се върнах на площадката и влязох отново в коридора. После се върнах в казиното и включих фенерчето.

Няколко минути по-късно открих южните стълби. Тук вратата стоеше здраво на пантите, но беше отворена като първата.

Прикрих фенерчето с длан, за да намаля светлината, и излязох на стълбището.

Тишината и тук беше някак странна, като, че не само аз се бях притаил в мрака и се ослушвах. Характерната миризма на прясно месо присъстваше и на тази площадка. Както и преди пред очите ми се появи лицето на мъжа, който ме беше улучил с тейзъра: забелени очи, отворена уста и подут език. Под впечатлението на лошото предчувствие и миризмите, реални или въображаеми, аз реших, че стълбите са под наблюдение. Не можех да мина по тях.

Но шестото ми чувство подсказваше, че Дани лежи затворен някъде високо над мен. Той (психическият магнетизъм) чакаше, а аз (магнетизираният) по волята на някаква странна неведома сила, бях теглен нагоре и не можех да се освободя от тази зависимост.

Двайсет и шеста глава

До главното фоайе имаше асансьорна площадка с десет асансьора — по пет от всяка страна. Осем от вратите бяха затворени, макар че сигурно бих могъл да се напъна и да ги отворя.

Останалите два асансьора вдясно зееха широко отворени. Първият беше пропаднал с трийсетина сантиметра под нивото на етажа. Във втория липсваше кабината и се виждаше само вътрешността на шахтата.

Наведох се над отвора на втория и осветих с фенерчето нагоре и надолу, по релсите и кабелите. Липсващата кабина се намираше на два етажа под мен, в подземното ниво.

В шахтата вдясно пък имаше метална сервизна стълба, която водеше чак до върха на сградата.

Прерових раницата си и извадих закрепваща лента с велкро. Закрепих с лентата фенерчето към дясната си предмишница. Фенерчето пасна на ръката ми подобно на оптически мерник на пушка, а лъчът прониза мрака пред мен.