Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 52

— Крава, която сладко пасе трева в ливадата.

— Не ми се струвате спокоен като крава.

— Не се чувствам спокоен, а тъп като крава.

— Някакви следи към Саймън?

— О, ние го хванахме. Сега е в затвора в Санта Барбара.

— Доста бързо сте се справили.

— По-бързо, отколкото предполагаш. Арестувахме го преди два дена за сбиване в бар. Той удари и полицая, който го арестува. В момента е задържан за нападение.

— Преди два дена. Значи версията…

— Тази версия отпада. Саймън не е убил доктор Джесъп. Макар да е доволен, че някой го е сторил вместо него.

— Дали не е поръчково убийство?

Шерифът Портър горчиво се изсмя.

— Заради дългото си затворническо досие Саймън не може да си намери друга работа, освен да почиства каналите. Живее в стая под наем.

— Някои хора биха убили човек и за хиляда долара.

— Със сигурност, но Саймън би им бил полезен само като чистач на канализацията.

Мъртвата пустиня възкръсна, вдиша и сякаш се накани да се надигне. Храстите потрепериха и зашепнаха, но бързо застинаха като въздуха.

Вперих поглед на север, към задаващата се буря.

— Ами белия микробус? — попитах.

— Бил е откраднат. Не можахме да открием никакви отпечатъци по него.

— И никакви други следи?

— Никакви. Освен, ако криминалистите не открият някое странно ДНК или други улики, водещи към дома на Джесъп. Какво е положението при теб, синко?

Огледах заобикалящата ме пустош.

— Продължавам да се лутам.

— Чувстваш ли привличане?

Щеше да е по-трудно да излъжа него, отколкото себе си.

— Да, нещо ме дърпа, сър.

— Накъде те дърпа?

— Още не знам. Още съм в движение.

— Сега къде си?

— Бих предпочел да не ви казвам, сър.

— Само не се прави на самотния рейнджър — притесни се той.

— Ако се налага.

— Недей да постъпваш глупаво, синко. Използвай главата си.

— Понякога си принуден да се довериш на сърцето си.

— Май няма смисъл да споря с теб.

— Така е, сър. Но бихте могли да претърсите стаята на Дани за някаква информация за жена, която се е появила в живота му наскоро.

— Од, знаеш, че не съм жесток, но като полицай съм реалист. Ако хлапето беше отишло на среща с жена, новината щеше да плъзне из Пико Мундо още на следващата сутрин.

— Може да е дискретна връзка, сър. И не съм казал, че Дани е постигнал някакъв успех. В действителност може само да си е навлякъл големи страдания.

След известно мълчание шерифът отвърна:

— Искаш да кажеш, че е бил беззащитен и се е изложил на опасност. От хищник.

— Самотата кара човек да отслаби защитата.

— Но те не са откраднали нищо. Дори не са ровили из къщата. Не са си направили труда да вземат парите от портфейла на доктор Джесъп.

— Значи не са искали пари от Дани, а нещо друго.

— Какво например?

— Този въпрос още не ми е ясен и на мен, сър. В известен смисъл вече долавям формата и очертанията, но не мога да го видя ясно.

Далеч на север, между овъгленото небе и изпепелената земя, заваля. Дъждът приличаше на блестяща димна завеса.

— Трябва да вървя — казах аз.

— Ако открием нещо за жена, ще ти се обадя.

— Не, сър. По-добре недейте. Линията трябва да е свободна и се налага да пестя от батерията. Обадих ви се само защото исках да ви кажа, че е замесена и жена. Ако нещо стане с мен, да имате откъде да започнете разследването. Жена и трима мъже.