Читать «Самоличност» онлайн - страница 34

Жан-Марк дълго бе останал пред отворения гардероб, след което всеки път, когато пускаше ново писмо в пощенската кутия, проверяваше дали ще го намери на мястото му под купчината сутиени.

31

Ако Шантал научеше, че Жан-Марк й изневерява, тя щеше да страда. И все пак изневярата щеше да отговаря на онова, което в краен случай би могла да очаква от него. Но шпионирането, полицейските експерименти, на които я подлагаше, не му подобаваха. Когато се запознаха, той не пожела нищо да знае, нищо да чува за миналия й живот. Тя бързо прие този решителен отказ. Нямаше тайни от него и премълчаваше само това, което той не желаеше да чуе. Ето защо не вижда причина, поради която той изведнъж е започнал да я подозира, да я наблюдава.

Шантал внезапно си спомня за карминената кардиналска мантия, която й бе замаяла главата, и се засрамва: колко възприемчива е била към образите, които някакъв съвсем непознат човек сее в главата й! Колко ли смешна му е изглеждала! Поставил я е в клетка като заек. И злобно се е забавлявал, докато е наблюдавал реакциите й.

Ами ако греши? Мигар не сгреши на два пъти, като си мислеше, че е разкрила кореспондента си?

Шантал вади няколко писма, които Жан-Марк й е писал някога, и ги сравнява с писмата на С. Д. Б. Почеркът на Жан-Марк е леко наклонен надясно, буквите са по-скоро дребни, докато във всички писма на непознатия, почеркът е едър и наклонен наляво. Но точно това твърде очебийно различие издава измамата. Който иска да прикрие почерка си, най-напред ще се сети да промени наклона и големината му. Шантал се опитва да сравни буквите ф, а, о у Жан-Марк и у непознатия. Установява, че въпреки различната големина рисунъкът им изглежда по-скоро еднакъв. Но когато продължава да сравнява отново и отново, загубва увереността си. Е не, тя не е графолог и не може да бъде сигурна в нищо.

Избира едно писмо на Жан-Марк и едно, подписано С. Д. Б. и ги пъхва в чантата си. Какво да направи с другите? Да им намери по-добро скривалище? Какъв смисъл има. Жан-Марк знае за тях и дори знае къде ги крие. Не трябва да му показва, че се чувства наблюдавана. Затова ги оставя в гардероба там, където винаги са били.

После звъни на вратата на един графологичен кабинет. Отваря й млад човек в тъмен костюм и я завежда през един коридор до кабинет, където друг мъж — доста плещест, по риза — е седнал зад една маса. Младият се обляга на стената в дъното на стаята, а плещестият става и й подава ръка.

После сяда отново, а тя се настанява на кресло срещу него. Поставя писмото на Жан-Марк и писмото на С. Д. Б. на масата и обяснява притеснено какво иска да разбере. Тогава плещестият й казва много сдържано:

— Мога да ви направя психологически анализ на човек, когото познавате. Но е трудно да се направи такъв анализ на подправен почерк.

— Нямам нужда от психологически анализ. Психологията на този човек, ако наистина е написал тези писма, както предполагам, ми е достатъчно позната.