Читать «Самоличност» онлайн - страница 19

След края на прожекцията Льороа заключи:

— Слюнката на майката е циментът, който ще спои мнозинството и ще направи от него клиент на марката „Рубашов“.

И Шантал поправи старата си метафора — това, което преминава през хората, не е ухание на рози, нематериално, поетично, а слюнка, материална и прозаична. Тя прескача с армията си от микроби от устата на любовницата в устата на любовника, от любовника в съпругата, от съпругата в бебето, от бебето в лелята, от лелята — сервитьорка в ресторант — в клиента, в чиято супа се е изплюла, от клиента в съпругата му, от съпругата в любовника й и оттам в още и още усти, така че всеки от нас е потопен в море от слюнки, които се смесват и ни превръщат в единна слюнчена общност, в обединено влажно човечество.

18

Тази вечер тя се прибра уморена от шума на моторите и клаксоните. Нямаше търпение да намери малко тишина. Отвори вратата на сградата и чу подвиквания на работници и чукане. Асансьорът се бе развалил. Докато се качваше по стълбите, усети как я обливат противните горещи вълни, а чукането в асансьорната шахта, подобно удари на барабан, акомпанираше на горещината, усилваше я, разширяваше я, възпяваше я. Мокра от пот, Шантал спря за миг пред вратата, за да не я види Жан-Марк в тази зачервена дегизировка.

„Огънят на крематориума ми дава визитната си картичка“, каза си тя. Не беше измислила предварително тази фраза. Тя й дойде наум неизвестно как. Повтори си я няколко пъти, застанала права пред вратата сред несекващия шум. Не я хареса, демонстративно зловещият й характер й се стори безвкусен, но не успя да я прогони.

Чукането най-после секна, горещината поспадна и Шантал влезе в апартамента. Жан-Марк я целуна, но докато й разправяше нещо, ударите, макар и по-слабо, отново отекнаха. Имаше чувството, че я преследват, че не може да се скрие никъде. Все още потна, тя изрече без никаква връзка:

— Огънят на крематориума е единственият начин да опазим от тях телата си.

Забеляза учудения поглед на Жан-Марк и си даде сметка, че е казала нещо неуместно. Тогава бързо заговори за рекламния филм, за онова, което им бе разказал Льороа, и главно за зародиша, сниман в утробата на майка си. Зародишът, който в акробатична поза успява да извърши нещо като съвършена мастурбация, каквото не е по силите на никой възрастен.

— Зародиш с полов живот, представи си! Още няма съзнание, няма индивидуалност, няма възприятия, но изпитва сексуална възбуда и може би удоволствие. Излиза, че сексуалността предшества осъзнаването ни като индивиди. Нашият Аз още не съществува, но похотливостта ни е налице. И можеш ли да си представиш, тази идея развълнува колегите ми! Очите им се насълзиха пред онаниращия зародиш!