Читать «Господари и господарки» онлайн - страница 3

„Хъм…“ Тя ги доближава внимателно. Не с предпазливостта на заек, готов да побегне. По-скоро с дебнещите стъпки на ловец.

Опира ръце на хълбоците си, доколкото ги има.

В препеченото лятно небе пърха чучулига. Няма други звуци. И надолу в малката долина, и нагоре из склоновете цвърчат щурци, бръмчат пчели, изобщо тревата си шумоли. Но около камъните винаги е тихо.

— Тук съм — произнася девойката. — Покажи се. Насред кръга се появява тъмнокоса жена в червена премяна. Камъните не ограждат място дори колкото хвърлей камък, а фигурата сякаш идва отдалеч.

Други биха избягали, но не и девойката. Любопитството на жената в кръга се пробужда на часа.

— Значи си истинска.

— Разбира се. Как се казваш, момиче?

— Есмерелда.

— И какво искаш?

— Нищо.

— Всеки иска нещо. Иначе защо си дошла тук?

— Само исках да проверя дали си истинска.

— За теб — несъмнено… Имаш остър поглед.

Девойката кима. И запратен с все сила камък би отскочил от гордостта й.

— Щом вече си се уверила — подхваща жената в кръга, — какво искаш всъщност?

— Нищо.

— Нима? Миналата седмица отиде чак в планините отвъд Меден рудник, за да говориш с троловете. От тях пък какво искаш?

Девойката скланя глава на една страна.

— И как узна, че го направих?

— Ами то е на самата повърхност в ума ти, момиче. Всеки би могъл да го види. Всеки, който има… остър поглед.

— Някой ден и аз ще мога — самодоволно споделя девойката.

— Кой знае? Може би. Та какво искаше от троловете все пак?

— Ами… да си поприказвам с тях. Да знаеш, те си мислят, че времето тече назад. Тъй било, защото можело да се погледне в миналото, а…

Жената в кръга се разсмива.

— Но те са същите като глупавите джуджета! Само се захласват по разни камъчета, в които няма нищо интересно.

Девойката вдига едното си рамо, като че възразява безмълвно — камъчетата са пълни с недоловимо интересни неща.

— Ти защо не можеш да излезеш от кръга? За миг проличава, че въпросът е неуместен.

Жената старателно не му обръща внимание.

— Бих ти помогнала да откриеш доста повече от някакви си камъчета.

— Не можеш да излезеш от кръга, нали?

— Позволи ми да ти дам всичко, за което жадуваш.

— Аз мога да ходя където си искам, а ти си натикана в този кръг — упорства девойката.

— Можеш ли?

— Когато стана вещица, ще мога да ходя навсякъде.

— Само че никога няма да станеш вещица.

— Какво?!

— Казват, че не слушаш. И си сприхава. И не знаеш що е дисциплина.

Девойката отмята глава.

— О, и туй ли си дочула, а? Че какво друго да разправят? Но аз ще стана вещица, пък те да си приказват каквото си щат. Мога и сама да се уча. Няма нужда да слушам сбирщина изкуфели старици, които никога не са живели като хората. И да знаеш, госпожо от кръга, че ще бъда най-свястната вещица, дето някога се е срещала по света.

— Сигурна съм, че ще успееш… с моя помощ. Струва ми се, че онзи твой младеж те търси — меко добавя жената.