Читать «Господари и господарки» онлайн

Тери Пратчет

Тери Пратчет

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

Тери Пратчет

Господари и господарки

Бележка на автора

Повечето книги за Света на Диска, общо взето, са самостоятелни и завършени. Ако ги четете в някаква поредност, това помага, но не е чак толкова важно.

Тази е различна. Не мога да пренебрегна предишните случки. Баба Вихронрав се появи за пръв път в „Еманципирана магия“. По-късно, в „Посестрими в Занаята“, тя стана неофициална предводителка на малко вещерско сборище, в което участваха безгрижната, твърде опитна в брачния живот Леля Ог и младата Маграт — онази с червения нос, несресаната коса и склонността да се лигави за дъждовни капчици, розички и мустачета на котенца.

Историята не се различаваше особено от сюжета на една всеизвестна пиеса за шотландски крал. Накрая Верънс II седна на трона в малката планинска и гориста страна Ланкър.

Строго погледнато, не би трябвало да е така, защото поне формално не беше наследник на короната. Вещиците обаче прецениха, че той май най-добре ще се справи с работата, а и както те обичат да казват, добре е всичко, което свършва добре. Освен това Маграт стигна до колебливо Разбирателство с Верънс… Доста колебливо, защото и двамата са прекалено срамежливи — когато се срещнат, незабавно забравят какво са имали намерение да споделят. Успеят ли да изрекат нещо все пак, разбират го накриво и се обиждат. Твърде много време отделят да се чудят какво ли си мисли другият. Може и да е любов или поне най-поносимото й подобие.

„Вещици в чужбина“ описва как трите трябваше да прекосят половин континент, за да се опълчат срещу феята-кръстница (която направи на Провидението неустоимо съблазнително предложение).

Това е разказ за случилото се, след като те се върнаха у дома.

ЧЕТЕТЕ НАТАТЪК…

Сега четете нататък…

Но откога ли започва историята?

Има съвсем малко начални точки. О, да, някои неща приличат на начало. Завесата се вдига, първата пешка прави ход, отеква първият изстрел1… но това не е началото. Пиесата, играта, войната са само малки прозорчета в плътния поток от събития, който може да се простира и хилядолетия назад в миналото. Важното е, че винаги има и нещо преди тях. Неизменно си имаме работа с „Четете нататък“.

Значителни количества човешка изобретателност са вложени в търсенето на крайното Преди.

Настоящото състояние на знанията ни може да се обобщи така:

В началото бе нищото и то избухна.

Други теории за първоначалната отправна точка ни представят богове, които създали Вселената от ребрата, карантиите и тестисите на своя баща2. Има ги в изобилие. Интересни са не с това, което ви казват за космологията, а какво ви подсказват за хората. Ей, хлапета, как мислите — от кой орган е направен вашият град?

Но тази история започва в Света на Диска, който се носи из пространството върху четири гигантски слона, стъпили върху колосална костенурка, и не е сътворен от никакви части на ничии тела.

Но кога да започнем?

Преди хиляди години ли? Когато страхотен нажежен поток от камънаци налетял с вой от небето, издълбал огромна яма в планината Меден рудник и изравнил със земята дърветата двайсетина километра околовръст?